— От определен вид ли, сър?
— Най-обикновен, но качествен.
— Имаме сини, слонова кост, кремави, бежови…
— Бял.
— Разбира се, сър.
— И лист хартия.
— Лист хартия, сър.
Струваха му три пенса. Обикновено би предпочел да избяга, без да плати, но с тази бомба в куфара бягството беше немислимо.
Чаринг Крос Роуд гъмжеше от хора, запътили се към работните си места в магазини и кантори. Беше невъзможно да вървиш, без да те блъскат. Феликс постоя известно време в някакъв вход, чудейки се какво да прави. Накрая реши да носи куфара на ръце, за да го защити от бързащите минувачи.
На Лестър Скуеър намери укритие в една банка. Седна до писалището, където клиентите попълваха чековете си. На него имаше табличка с писалки и мастилница. Той постави куфара на пода между краката си и се отпусна за миг. Облечени със сюртуци банкови чиновници минаваха тихо покрай него с документи в ръце. Феликс взе писалка и написа на плика:
Княз А. А. Орлов
Хотел „Савой“
Странд, Западен Лондон
Сгъна белия лист хартия и го пъхна в плика само за тежест: не искаше да изглежда празен. Облиза капачето и го залепи. После неохотно вдигна пак куфара и излезе от банката.
На Трафалгар Скуеър намокри носната си кърпа на фонтана и охлади с нея лицето си.
Подмина гара Чаринг Крос и пое на изток по крайбрежната. Близо до моста Ватерло малка група бездомни деца се бяха наредили до парапета и замеряха с камъни чайките над реката, Феликс се обърна към наглед най-интелигентното от тях:
— Искаш ли пени?
— Да, началник!
— Чисти ли са ти ръцете?
— Да, началник! — Момчето показа мърлявите си ръце.
„Ще свършат работа“, помисли си Феликс.
— Знаеш ли къде е хотел „Савой“?
— Много ясно!
Феликс предположи, че това означава: „Да, началник“. Подаде на момчето плика и едно пени.
— Преброй бавно до сто, после отнеси този плик в хотела. Разбра ли?
— Да, началник!
Феликс изкачи стълбите към моста. Той гъмжеше от мъже с бомбета, които прекосяваха реката откъм страната на Ватерло. Феликс се присъедини към множеството.
Влезе във вестникарски павилион и купи „Таймс“. Когато излизаше, един младеж се втурна през вратата, Феликс протегна ръка и го спря с вик:
— Внимавайте къде вървите!
Мъжът го изгледа изненадан. На излизане Феликс го чу да казва на продавача:
— Много нервен тип, нали?
— Чужденец — обяви продавачът.
Феликс сви по „Странд“ и влезе в хотела. Седна във фоайето и сложи куфара на пода между краката си. „Още малко остана“, помисли си.
От мястото си виждаше двете врати и будката на портиера. Пъхна ръка под палтото си и след като погледна въображаемия си джобен часовник, отвори вестника и се настани да чака, сякаш просто бе подранил за среща.
Придърпа куфара по-близо до стола и протегна крака от двете му страни, за да не би някой да го ритне неволно. Фоайето беше препълнено: наближаваше десет часът. По това време силните на деня закусваха. Той не беше ял: днес нямаше апетит.
Огледа над вестника хората във фоайето. Двама мъже приличаха на детективи. Феликс се зачуди дали биха могли да попречат на бягството му. Но дори да чуеха експлозията, как щяха да разберат кой от десетките хора тук е отговорен за нея? „Никой не знае как изглеждам. Ще разберат само ако стане така, че ме преследват. Ще трябва да се погрижа да не ме преследват.“
Зачуди се дали момчето ще дойде. Все пак то беше получило пенито си. Вероятно вече беше хвърлило плика в реката и бе хукнало към сладкарницата. Тогава Феликс просто трябваше да мине отново през цялата тази глупост и да намери честно улично хлапе.
Като вдигаше поглед на няколко секунди, той се зачете в статия във вестника. Правителството искаше да накара онези, които даряваха пари на Женския обществено-политически съюз, да платят и за пораженията, нанесени от суфражетките. Възнамеряваха да въведат специална наредба за тази цел. „Колко глупави стават, когато решат да бъдат безкомпромисни — помисли си Феликс. — Хората просто ще започнат да даряват пари анонимно.“
Къде ли е онова хлапе?
Зачуди се какво ли прави сега Орлов. Най-вероятно е в някоя от стаите на хотела, сигурно само на метри над главата му; закусва, бръсне се или пише писмо, или разговаря с Уолдън. „Дано да убия и Уолдън“, рече си Феликс.