Феликс се гмурна в сърцето на пазара.
Скри се зад купчина празни щайги и започна да наднича през пролуките. След миг видя преследвачите си. Спряха и започнаха да се оглеждат. Казаха си нещо, а после четиримата се разделиха.
„Значи Лидия ме е предала — помисли си той, докато опитваше да успокои дишането си. — Дали разбра, че искам да убия Орлов? Не, няма как. Тази сутрин тя беше искрена, не се преструваше, когато ме целуна. Но ако е повярвала на историята за моряка в затвора, със сигурност нямаше да каже нищо на Уолдън. Е, вероятно по-късно се е усетила, че я излъгах, затова е предупредила съпруга си, защото не е искала да се замесва в убийството на Орлов. Всъщност не може да се каже, че ме е предала.
Следващия път няма да ме целуне.
Няма да има следващ път.“
Униформеният полицай се запъти към него. Феликс започна да обикаля щайгите и се озова в малка канавка, скрита от сандъци.
„Е, някак избегнах капана им. Благодарение на нитроглицерина.
Но те би трябвало да се страхуват от мен.
Аз съм ловецът; аз съм онзи, който залага капани.“
Уолдън беше в опасност. Сега два пъти повече отпреди. Кой би предположил, че един посивял аристократ ще има толкова кураж?
Зачуди се къде е полицаят. Надникна навън.
И се озова лице в лице с него.
Онзи тъкмо доби смаяно изражение, когато Феликс го сграбчи за палтото и го дръпна в тясното пространство.
Полицаят политна напред, Феликс го препъна и той се стовари на земята. Феликс се спусна върху него и го стисна за гърлото.
Мразеше полицаи.
Спомни си Бялисток, където стачкоизменниците — здравеняци с метални лостове — пребиваха работниците пред фабриката, а милиционерите наблюдаваха невъзмутимо. Спомни си погрома, когато хулиганите нахлуха в еврейския квартал, подпалваха къщи, ритаха старци, изнасилваха момичета, а униформените гледаха и се смееха. Спомни си Кървавата неделя, когато войниците изстрелваха залп след залп срещу мирното множество пред Зимния дворец, а милиционерите гледаха и ликуваха. Спомни си този, който го бе отвел в Петропавловската крепост, за да го измъчват, и другите, които го отведоха в Сибир и му откраднаха палтото, онези, които нахлуха на срещата на стачниците в Санкт Петербург, размахваха палки и удряха жените по главите, винаги удряха жените.
Полицаят беше работник, продал душата си.
Феликс стисна по-здраво.
Мъжът затвори очи и спря да се бори.
Феликс стисна още по-здраво.
Чу нещо. Извъртя глава.
Едно малко дете, на две-три годинки, ядеше ябълка и го гледаше как души полицая.
„Какво чакам?“ — запита се Феликс.
Пусна полицая.
Детето се приближи и погледна припадналия мъж. Феликс се озърна. Не видя никой от преследвачите си.
— Той спи ли? — попита детето.
Феликс се отдалечи.
Излезе от пазара и тръгна към „Странд“. Започна да се чувства в безопасност. На Трафалгар Скуеър се качи на омнибус.
„Щях да умра — мислеше си Уолдън. — Щях да умра.“
Седеше в хотелския апартамент, докато Томсън събираше екипа си. Някой му донесе чаша бренди със сода и чак тогава забеляза, че ръцете му треперят. Не можеше да изхвърли от ума си бутилката с нитроглицерин, която беше стискал до гърдите си.
Опита да се концентрира върху Томсън. Полицаят видимо се промени, докато говореше с хората си: извади ръце от джобовете, седна на края на стола и гласът му стана рязък.
Уолдън започна да се успокоява.
— Този човек ни се изплъзна между пръстите — рече полицаят. — Това няма да се повтори. Вече знаем нещо за него и ще научим много повече. Знаем, че е бил в Санкт Петербург през или преди 1895 година, защото лейди Уолдън го помни. Знаем, че е бил в Швейцария, защото куфарът, с който е донесъл бомбата, е швейцарски. Знаем и как изглежда.
„Онова лице…“, Уолдън стисна юмруци.
Томсън продължи:
— Уотс, искам ти и хората ти да похарчите малко пари в Ист Енд. Той почти със сигурност е руснак, затова вероятно е анархист или евреин, но не разчитайте на това. Да се опитаме да научим името му. Ако успеем, ще се свържем с Цюрих и Санкт Петербург за повече информация. Ричардс, ти се заеми с плика. Вероятно е купен отделно, затова продавачът ще е запомнил клиента. Удс, ти ще се заемеш с бутилката. Това е бутилка „Уинчестър“ със стъклена тапа. Името на производителя е отпечатано на дъното. Разбери кой ги доставя в Лондон. Изпрати хората си по магазините и провери дали някой аптекар си спомня клиент, който отговаря на описанието на нашия човек. Той сигурно е купил съставките за нитроглицерина от няколко аптеки; ако ги намерим, ще знаем в коя част на Лондон да го търсим.