Около обяд един автомобил излезе от двора на къщата. Феликс хукна към велосипеда си.
Не беше виждал колата да влиза, затова вероятно в нея беше Уолдън. Досега семейството пътуваше винаги с карета, но нямаше причина да не притежават и автомобили. Феликс беше твърде далеч, за да види кой е вътре. Надяваше се да е Уолдън.
Колата се отправи към Трафалгар Скуеър и Феликс се стрелна през тревата, за да я пресрещне. Тя беше на няколко метра пред него, когато той стигна до пътя. Последва я без трудности по Трафалгар Скуеър, после тя се откъсна и се отправи на север по Чаринг Крос Роуд.
Той въртеше бързо педалите, но не прекалено: не искаше да привлича внимание, а и трябваше да си пести силите. Но явно бе твърде предпазлив, защото, когато стигна до Оксфорд Стрийт, автомобилът беше изчезнал. Прокле се за глупостта. Накъде да поеме сега? Имаше четири възможности: наляво, направо, надясно или надясно и назад.
Помисли малко и продължи напред.
В едно задръстване в северния край на Тотнам Корт Роуд отново видя колата и въздъхна с облекчение. Настигна я, докато тя завиваше на изток. Феликс рискува да се приближи достатъчно, за да види кой е вътре. Отпред седеше мъж с шофьорски каскет. Отзад имаше мъж със сива коса и брада: Уолдън!
„И него ще убия — помисли си Феликс. — За бога, ще го убия.“
В задръстването до гара Юстън подмина автомобила на Уолдън и продължи напред, като пое риска той да го види, когато го настигне отново. Кара пред колата по целия Юстън Роуд, като се озърташе постоянно през рамо, за да провери дали е още там. Изчака задъхан на кръстовището с Кингс Крос, тя го подмина и сви на север. Той извърна лице, после я последва.
Трафикът беше относително оживен и Феликс успяваше да кара след автомобила, макар че вече се изморяваше. Започна да се надява, че Уолдън отива при Орлов. Къща в Северен Лондон, дискретна, отдалечена, би била подходящо скривалище. Вълнението му нарастваше. Вероятно щеше да успее да ги убие и двамата.
След километър и нещо движението започна да оредява. Колата беше голяма и мощна и Феликс трябваше да върти педалите все по-усилено. Целият беше в пот. „Колко ли има още?“
Натовареният трафик по Холоуей Роуд му даде кратка почивка, после колата набра скорост по Севън Систърс Роуд. Той я следваше с всички сили. Всеки миг можеше да свърнат от главния път; може би бяха на минути от целта си. „Трябва ми само малко късмет!“, помисли си. Събра и последните си сили. Краката вече го боляха, дишаше пресекливо. Колата безмилостно се отдалечаваше. Когато се откъсна на стотина метра напред и продължи да ускорява, той се отказа.
Спря до пътя, наведен над кормилото, чакаше да се възстанови. Имаше чувството, че ще припадне.
„Винаги така става — каза си горчиво. — Силните на деня винаги имат предимство. Ето го Уолдън, седи си удобно в хубавата кола, пуши пура, дори не шофира.“
Той явно излизаше от града. Орлов можеше да е навсякъде на север от Лондон, на половин ден път с бърз автомобил. Феликс беше победен — отново.
В търсене на по-добра идея, той обърна и се отправи пак към парк „Сейнт Джеймс“.
Шарлът още беше изтръпнала от речта на госпожа Панкхърст.
Разбира се, че ще има нещастие и страдания по света, докато властта е в ръцете на едната му половина и тази половина не разбира проблемите на другата. Мъжете приемаха един жесток и несправедлив свят, защото бе жесток и несправедлив не към тях, а към жените. Ако жените имаха власт, никой нямаше да бъде потиснат.
В деня след срещата на суфражетките умът й кипеше от подобни мисли. Тя видя в нова светлина всички жени около себе си — слугини, продавачки, бавачки в парка, дори майка си. Усещаше, че започва да разбира как е устроен светът. Вече не негодуваше срещу родителите си, защото я лъжат. Те всъщност не я бяха излъгали, а й бяха спестили някои неща; освен това, ако ставаше дума за заблуда, те самите се заблуждаваха почти толкова, колкото заблуждаваха и нея. А баща й беше говорил откровено въпреки явната си неохота. Тя все още искаше да разбере сама всичко, за да се увери, че е истина.
На сутринта се сдоби с някакви пари по случайност — отиде да пазарува с един лакей и му каза: „Дай ми шилинг“. По-късно, докато той я чакаше с каретата пред главния вход на „Либъртис“ на Риджънт Стрийт, тя излезе от страничния и тръгна по Оксфорд Стрийт, където намери жена, която продаваше вестника на суфражетките „Глас за жените“. Той струваше едно пени. Шарлът се върна в „Либъртис“, влезе в дамската гардеробна и скри вестника под роклята си. После отиде при каретата.