Белинда сякаш се смути, но беше много заинтригувана. „И тя се чувства като мен — каза си Шарлът. — Дали знае нещо повече?“
— Съзнаваш ли, че те порастват вътре в теб? — попита тя.
Белинда кимна и веднага избълва:
— Но как точно се започва?
— О, мисля, че просто се случва, когато навършиш двайсет и една. Ето защо трябва да станеш дебютантка и да се появиш в обществото — за да си намериш съпруг, преди да започнеш да имаш бебета. — Шарлът се поколеба. — Така ми се струва.
— Тогава как излизат от теб? — попита Белинда.
— Не знам. Колко са големи?
Белинда разпери ръце, за да покаже.
— Близнаците бяха ей толкова големи, когато се родиха. — После размисли и посви малко ръце. — Е, по-скоро ей толкова.
— Когато кокошката снася, яйцето излиза от… отзад — каза Шарлът, но избягваше да я поглежда в очите. Никога не беше водила толкова интимен разговор с някого. — Яйцето изглежда доста голямо, но все пак излиза.
Белинда се наведе към нея и заговори тихо:
— Веднъж видях как Дейзи ражда теленце. Тя е крава от фермата. Мъжете не знаеха, че гледам. Те така го нарекоха: „изкара“ телето.
Шарлот се развълнува.
— И какво стана?
— Беше ужасно. Сякаш коремът й се отвори, изтече много кръв и други неща. — Белинда потрепери.
— Направо ме плашиш — рече Шарлът. — Страхувам се, че ще се случи с мен, преди да науча всичко необходимо. Защо просто не ни кажат?
— Не бива да говорим за такива неща.
— По дяволите, точно за такива неща трябва да говорим!
Белинда ахна:
— Не бива и да ругаеш!
— Не ми пука. — Шарлът се вбесяваше, че няма как да разбере, няма кого да пита, нито къде да прочете… Тогава й хрумна нещо. — В библиотеката има един заключен шкаф — обзалагам се, че в него крият книги за всякакви такива неща. Да проверим!
— Но щом е заключен…
— О, от години знам къде държат ключа.
— Ще имаме големи неприятности, ако ни хванат.
— Сега всички се обличат за вечеря. Това е нашият шанс. — Шарлът се изправи.
Белинда се поколеба.
— Ще стане скандал.
— Изобщо не ме интересува. Така или иначе, ще претърся този шкаф, ти ела, ако искаш. — Шарлът се обърна и тръгна към къщата. След миг Белинда я догони, както и очакваше.
През портика с колоните влязоха в хладното величествено фоайе. Завиха наляво, подминаха утринния салон и Осмоъгълния салон, после влязоха в библиотеката. Шарлът си повтаряше, че е жена и има право да знае, но въпреки това се чувстваше като непослушно момиченце.
Библиотеката беше любимата й стая. Тъй като се намираше на ъгъл в къщата, тя бе много светла благодарение на трите големи прозореца. Кожените кресла бяха стари и изненадващо удобни. През зимата тук цял ден гореше огън, имаше всякакви игри, пъзели и две-три хиляди книги. Някои от тях бяха много стари, още от времето, когато е построена къщата, но имаше и доста нови, защото майка й четеше романи, а баща й се интересуваше от най-различни неща — химия, агрономия, пътешествия, астрономия и история. Шарлът обичаше да идва в почивния ден на Мария, защото тогава гувернантката нямаше да изтръгне от ръцете й „Далеч от безумната тълпа“ и да я замени с „Вълшебни водни твари“. Понякога баща й също беше тук с нея, седнал зад своето високо викторианско писалище, той четеше каталог със земеделска техника или финансовия баланс на американските железници, но никога не й казваше коя книга да чете.
Сега библиотеката беше празна. Шарлът тръгна право към писалището, отвори малко квадратно чекмедже и извади от него ключ. До стената срещу писалището имаше три шкафа. В единия бяха кутиите с игрите, а в другия — кашони с хартия и пликове с герба на Уолдън. Третият беше заключен. Шарлот го отвори.
Вътре видя двайсет-трийсет книги и купчина стари списания. Прегледа набързо едно от тях. Наричаше се „Перлата“. Не й се стори обещаващо. Грабна наслуки две книги, без да погледне заглавията. Затвори бързо шкафа, заключи го и върна ключа в чекмеджето на писалището.
— Ето! — рече тя победоносно.
— А къде ще идем да ги разгледаме? — изсъска Белинда.
— Не помниш ли скривалището ни?
— О! Да!
— Защо шепнем?
И двете се засмяха.
Шарлът тръгна към вратата и внезапно чу глас в коридора:
— Лейди Шарлът… Лейди Шарлът…