Отношения? Какви отношения?
Ти знаеш какви отношения.
От четенето на „Таймс“ го заболя глава. Шрифтът бе твърде ситен, а в стаята беше тъмно. Този вестник бе изключително консервативен. Трябваше да бъде взривен.
Копнееше да види Шарлът отново.
Чу влачене на чехли на площадката отвън, после се почука на вратата.
— Влез — извика разсеяно.
Домакинът влезе, прокашля се и рече:
— Добрутро.
— Добро утро, господин Прайс. — Какво ли искаше старият глупак?
— Какво е това? — попита Прайс и кимна към бомбата на масата.
— Самоделна свещ — рече Феликс. — Трае с месеци. Какво искате?
— Чудех се дали ще ви трябва още един комплект чаршафи. Мога да ви ги дам на много ниска цена…
— Не, благодаря. Довиждане.
— Е, довиждане тогава. — Прайс излезе.
Трябваше да скрия тази бомба, сети се със закъснение Феликс.
Какво ми става?
— Да, вътре е — рече Прайс на Базил Томсън.
Стомахът на Уолдън се сви от напрежение.
Седяха в полицейската кола, паркирана зад ъгъла на Канада Билдинг, където живееше Феликс. С тях беше инспектор от специалния отдел и униформен суперинтендант от полицейския участък на Саутарк.
„Ако успеят да хванат Феликс сега, Алекс ще е в безопасност: какво облекчение ще е това“, помисли си Уолдън.
— Господин Прайс дойде в полицейския участък, за да съобщи, че е дал стая на подозрителен тип с чуждестранен акцент, който има много малко пари и си пуска брада, сякаш за да промени външността си. Идентифицира Феликс по портрета му. Браво на вас, Прайс.
— Благодаря ви, сър.
Униформеният суперинтендант разгърна едромащабна карта. Той беше влудяващо бавен човек.
— Канада Билдингс представляват три пететажни сгради с вътрешен двор. Всяка от тях има по три стълбища. Ако застанете на входа към двора, Торонто Хаус ще ви е отдясно. Феликс е на средното стълбище на последния етаж. Зад Торонто Хаус се намира дворът на един търговец на строителни материали.
Уолдън потискаше нетърпението си.
— Вляво е Ванкувър Хаус, а зад нея има улица. Третата сграда, право пред вас, ако стоите на входа на двора, е Монреал Хаус, която граничи с железопътната линия.
Томсън посочи на картата.
— А това в средата на двора какво е?
— Клозет — отвърна суперинтендантът. — Адски смърди, защото много народ го използва.
„О, я стига!“, помисли си Уолдън.
— На мен ми се струва, че Феликс има три пътя за бягство от двора — каза Томсън. — Първият е входът: ние, разбира се, ще го блокираме. Вторият, отсрещният край на двора вляво, алеята между Ванкувър Хаус и Монреал Хаус. Тя води до съседната улица. Изпратете трима полицаи там, суперинтендант.
— Разбира се, сър.
— Третият е алеята между Монреал Хаус и Торонто Хаус. Тя води към двора на търговеца. Още трима души там.
Суперинтендантът кимна.
— А тези сгради имат ли задни прозорци?
— Да, сър.
— Значи Феликс разполага и с четвърти път за бягство от Торонто Хаус: през заден прозорец и през двора на търговеца на строителни материали. По-добре сложете шестима в онзи двор. И накрая, нека покажем значителна сила тук, в средата на двора, за да го принудим да излезе тихо и кротко. Съгласен ли сте, суперинтендант?
— Напълно разумно е, сър.
„Той не знае с какъв човек си имаме работа“, помисли си Уолдън.
— Вие и инспектор Сътън ще осъществите ареста. Носите ли оръжие, Сътън? — попита Томсън.
Сътън разтвори палтото си, за да покаже малък револвер в кобур под мишницата си. Уолдън беше изненадан, мислеше, че британските полицаи никога не носят огнестрелно оръжие. Явно в специалния отдел беше различно и той беше доволен от този факт.
Томсън каза на Сътън:
— Приемете един съвет — дръжте оръжието в ръка, когато почукате на вратата му. — Обърна се към униформения суперинтендант: — А вие най-добре вземете моя револвер.
Полицаят като че ли леко се засегна.
— От двайсет и пет години съм в полицията и никога не ми е трябвало огнестрелно оръжие, сър. Ако нямате нищо против, не мисля да променям това сега.
— Вече загинаха полицаи при опит за арест на този човек.
— Опасявам се, че не мога да стрелям, сър.