Приземи се във високата трева на железопътния насип. Вдясно от него двама мъже тъкмо прескачаха оградата на търговеца. Вляво изтрещя изстрел. Един полицай се появи на прозореца, от който беше скочил.
Феликс се затича по насипа към железопътните релси. Те бяха четири или пет. В далечината бързо приближаваше влак. Като че ли идваше по най-отдалечената линия. Феликс се поколеба, боеше се да мине пред влака, но после се престраши.
Двамата полицаи от двора на търговеца и онзи от Монреал Хаус се спуснаха след него през релсите. Някъде далеч вляво някой извика:
— Махнете се от линията на огъня!
Тримата преследвачи пречеха на Уолдън да стреля.
Феликс се озърна през рамо. Те изоставаха. Изгърмя изстрел. Той се приведе и побягна на зигзаг. Влакът вече беше съвсем близо. Чу се свирката. После още един изстрел. Феликс внезапно се извъртя настрани, препъна се и падна на последните релси. В ушите му прогърмя ужасен тътен. Видя как локомотивът приближава. Потрепери конвулсивно и се изхвърли от релсите на чакъла от другата страна. Влакът изрева до главата му. Той зърна за секунда пребледнялото лице на машиниста.
Изправи се и хукна надолу по насипа.
Уолдън стоеше до оградата и гледаше влака. Базил Томсън се приближи до него.
Полицаите, които бяха слезли на релсите, бяха стигнали до последната линия и стояха там, за да изчакат влака. Той като че ли се точи цяла вечност.
Когато отмина, вече нямаше и следа от Феликс.
— Копелето се измъкна — рече един полицай.
— По дяволите всичко! — извика Базил Томсън.
Уолдън се обърна и тръгна към колата.
Феликс се спусна от другата страна на стената и се озова на бедна улица с ниски къщи. Освен това се намираше на голлинията на импровизирано футболно игрище. Няколко момченца с големи каскети спряха играта си и се втренчиха изненадани в него. Той се затича.
Щяха да минат няколко минути, докато мобилизират полицията от тази страна на железопътната линия. Щяха да го търсят, но тогава вече щеше да е късно, защото щеше да е вече на километър от линията и ще продължава да се отдалечава.
Тича, докато стигна до оживена търговска улица. Там импулсивно скочи в един омнибус. Беше се отървал, но бе ужасно разтревожен. Не му се случваше за първи път подобно нещо, но никога досега не се беше плашил, никога не беше изпадал в паника. Спомни си мисълта, преминала през ума му, докато се плъзгаше по покрива: „Не искам да умра“.
В Сибир бе изгубил чувството си за страх, а сега то се завръщаше. За първи път от години искаше да живее. „Отново се превръщам в човек“, каза си Феликс.
Погледна през прозореца към неприятните улици на Югоизточен Лондон и се зачуди дали мръсните деца и бледите жени могат да видят в него един прероден човек.
Това беше катастрофа. Това щеше да го забави, да съсипе стила му, да попречи на делото му.
Страх ме е, помисли си.
Искам да живея.
Искам да видя отново Шарлът.
Единадесета глава
Шумът на първия трамвай за деня събуди Феликс. Той отвори очи и го изгледа как преминава, а от кабелите над него се сипеха яркосини искри. Работници с празни очи седяха до прозорците, пушеха и се прозяваха на път към работните си места — улични чистачи, носачи на пазара или пътни строители.
Слънцето беше ниско и ослепително, но Феликс беше под сянката на моста „Ватерло“. Лежеше на паважа, опрял глава на стената и увит с вестници. До него се бе проснала смърдяща старица с червендалесто лице на пияница. Изглеждаше дебела, но Феликс виждаше между полите й и мъжките ботуши тънки като клечки мръсни бели крака и заключи, че вероятно прави впечатление на дебела заради няколкото ката дрехи. Харесваше я: миналата нощ тя забавляваше всички бездомници, като го учеше на вулгарни думи за различни части на тялото. Феликс ги повтаряше след нея, а останалите се смееха.
От другата му страна лежеше червенокосо момче от Шотландия. За него спането под открито небе беше приключение. То бе кораво, жилаво и весело. Сега, докато гледаше спящото му лице, Феликс забеляза, че дори не му е покарала брада: беше още дете. Какво ли щеше да стане с тях, когато настъпи зимата?
Около трийсетина души бяха наредени по паважа, опрели глави на стената, с крака към улицата, покрити с палта, чували или вестници. Феликс се размърда първи. Питаше се дали някой от тях не е умрял през нощта.