Стана. Всичко го болеше след прекараната на студената улица нощ. Излезе на слънце. Днес трябваше да се види с Шарлът, а сигурно изглеждаше и смърдеше като скитник. Зачуди се дали да не се измие в Темза, но реката му се стори по-мръсна и от него. Тръгна да търси обществена баня.
Откри една на южния бряг. Табела на вратата съобщаваше, че ще отворят в девет часа. Феликс си помисли, че това е съвсем типично за едно социалдемократическо правителство: ще построят баня, за да могат работниците да се къпят, а ще я отворят едва когато всички вече са на работа. Без съмнение се оплакваха, че масите не се възползват от това така щедро предоставено им съоръжение.
Откри една чайна близо до гара Ватерло и закуси. Каква ирония, каза си, защото в Сибир беше доволен да спи с прасетата, за да се топли. Не беше трудно да разбере защо вече се чувства различно: щеше да се види с дъщеря си, а тя щеше да е чиста, да мирише на парфюм, да е облечена в коприна, с ръкавици, шапка и вероятно чадърче, което да я пази от слънцето.
Влезе в гарата и си купи „Таймс“, после седна на каменна пейка пред банята и прочете вестника, докато чакаше да отворят.
Новините бяха повече от шокиращи:
Предполагаемият наследник на трона на Австро-Унгария, ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му, херцогиня Хоненберг, бяха убити вчера сутринта в Сараево, столицата на Босна. Убиецът е описан като гимназист, който стрелял по жертвите с автоматичен пистолет, докато те се връщали от прием в кметството.
По всичко личи, че престъплението е плод на внимателно замислен заговор. На отиване към кметството ерцхерцогът и неговата съпруга се разминали на косъм със смъртта. Мъж от Требине, гарнизонен град в южния край на Херцеговина, хвърля граната по техния автомобил. За това първо покушение бяха оповестени малко подробности. Твърди се, че ерцхерцогът отблъснал гранатата с ръката си и тя експлодирала до автомобила, като ранила хората в колата зад него.
Извършителят на второто покушение е роден в Грахово, Босна. Все още няма информация за неговата етническа и верска принадлежност. Предполага се, че е православен сърбин.
И двамата престъпници са арестувани на мястото на покушението и едва са били спасени от линчуване.
Докато в босненската столица се развива тази трагедия, възрастният император Франц Йосиф е на път от Виена към лятната си резиденция в Ишъл. Той е изпратен с почести от поданиците си във Виена и среща още по-топъл прием, когато стига в Ишъл.
Феликс беше смаян. Радваше се, че още един безполезен аристократ паразит е бил убит, че е нанесен поредният удар върху тиранията; и се срамуваше, че някакъв си ученик е успял да убие наследника на австрийския престол, а той, Феликс, вече няколко пъти не успяваше да убие един руски княз. Но всъщност умът му бе зает най-вече с политическите последствия от случилото се в световен мащаб. Австрийците, с подкрепата на германците, щяха да отмъстят на Сърбия. Руснаците щяха да протестират. Дали щяха да мобилизират армията си? Ако бяха сигурни в подкрепата на Британия, вероятно да. Мобилизация в Русия означаваше същото и в Германия; а щом Германия се мобилизираше, никой вече нямаше да може да спре нейните генерали да започнат война.
Феликс с мъка разгадаваше мъчителния английски на другите статии, свързани с покушението. Имаше заглавия от рода на ОФИЦИАЛЕН ДОКЛАД ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО; АВСТРИЙСКИЯТ ИМПЕРАТОР И НОВИНИТЕ; ТРАГЕДИЯТА НА ЕДИН КРАЛСКИ ДОМ; СЦЕНАТА НА УБИЙСТВОТО (От нашия специален кореспондент). Прочете доста глупости колко шокирани, ужасени и опечалени били всички; както и непрестанни твърдения, че няма причина за тревоги, че тази трагедия, макар и толкова ужасна, няма да се отрази на Европа — сантименти, които Феликс вече разпознаваше като характерни за „Таймс“: навярно би описал Четиримата конници на Апокалипсиса като силни управници, които могат единствено да внесат стабилност в международното положение.
Дотук нямаше и дума за австрийско отмъщение, но то щеше да последва. Феликс беше сигурен в това. А тогава… Тогава щеше да има война.
Но няма причина Русия да се включва в тази война, разгневи се той. Същото важеше и за Англия. Враждата беше между Франция и Германия: французите още от 1871 година чакаха да си върнат изгубените територии от Елзас и Лотарингия, а немските генерали усещаха, че Германия ще се превърне във второстепенна сила, ако не покаже на какво е способна.