Какво можеше да попречи на Русия да влезе във войната? Един разрив между съюзниците. Какво би предизвикало такъв разрив между Русия и Англия? Убийството на Орлов.
Щом покушението в Сараево можеше да запали война, то друго покушение в Лондон можеше да я спре.
А Шарлът можеше да разбере къде е Орлов.
Феликс отново премисли дилемата, която го тормозеше през последните два дни. Какво се променяше с убийството на ерцхерцога? Това даваше ли му правото да използва едно невинно момиче?
Почти бе станало време банята да отвори. Пред вратата се бяха събрали жени с вързопи за пране. Феликс сгъна вестника и се изправи.
Знаеше, че ще я използва. Не беше разрешил дилемата си — просто реши да го направи. Като че ли целият му живот водеше към убийството на Орлов. Вече беше набрал инерция по пътя към целта и нямаше да бъде отклонен дори от убедеността, че целият му живот е основан на една грешка.
Горката Шарлът!
Вратите се отвориха и Феликс влезе в банята да се изкъпе.
Шарлът беше планирала всичко. Когато нямаха гости, обядът беше в един. До два и половина майка й щеше да се качи в стаята си. Шарлът щеше да успее да се измъкне от къщата, за да се види с Феликс в три. Можеше да остане с него час. До четири и половина щеше да се прибере у дома през утринния салон, да се измие, преоблече, да се подготви за чая и да приема визити с майка си.
Но не беше писано да стане. По обяд майка й съсипа целия й план с думите:
— Забравих да ти кажа — ще обядваме у херцогинята на Мидълсекс в дома й на Гросвенър Скуеър.
— О, господи! — възкликна Шарлът. — Наистина не ми се ходи на гости.
— Не ставай глупава, ще си прекараш чудесно.
„Не казах каквото трябва — веднага си помисли Шарлът. — Трябваше да кажа, че имам силно главоболие и не мога да отида. Бях много нерешителна. Можех да излъжа, ако знаех предварително, но не и на момента.“ Опита отново:
— Съжалявам, мамо, но не ми се ходи.
— Ще дойдеш, и без глупости — отвърна майка й. — Искам да се опознаете с херцогинята — тя наистина е изключително полезна. Освен това там ще бъде и маркиз Шалфонт.
Обедните приеми обикновено започваха в един и половина и продължаваха след три часа. Можеше да се върне вкъщи в три и половина и да успее да иде в Националната галерия в четири; но дотогава той ще се е отказал и ще си е отишъл, освен това, дори да я чака, тя ще трябва да си тръгне почти веднага, за да се прибере за чая. Искаше да поговори с него за покушението: нямаше търпение научи мнението му. Наистина не й се ходеше на обяд у старата херцогиня и…
— Кой е този маркиз Шалфонт?
— Фреди. Той е очарователен, не мислиш ли?
— О, той ли? Очарователен? Не бях забелязала. — „Мога да напиша бележка до онази къща в Камдън Таун и да я оставя на масичката в коридора на излизане, за да я отнесе лакеят; но Феликс всъщност не живее там и, така или иначе, няма да я получи преди три часа.“
— Е, днес ще забележиш — рече майка й. — Изглежда, някак си го очаровала.
— Кого?
— Фреди. Шарлът, наистина трябва да обърнеш малко внимание на младеж, който се интересува от теб.
Значи затова майка й държеше толкова на присъствието й на този обяд.
— О, мамо, не говори така…
— Защо да не говоря? — отвърна раздразнено майка й.
— Та аз съм разменила едва няколко думи с него.
— Е, значи не си го очаровала с разговори.
— Моля те!
— Добре, няма да те дразня. Върви да се облечеш. Сложи си кремавата рокля с кафявата дантела — цветовете много ти подхождат.
Шарлът се предаде и се качи в стаята си. „Вероятно трябва да съм поласкана заради Фреди — мислеше си тя, докато събличаше роклята си. — Защо не мога да се заинтересувам от тези млади мъже? Може би просто не съм готова. В момента толкова други неща са ми в главата. На закуска татко каза, че ще има война, защото са убили ерцхерцога. Но момичетата не бива да се интересуват от подобни неща. От мен се очаква да се сгодя до края на първия си сезон — точно за това говори Белинда. Но не всички момичета са като нея — ами суфражетките…“
Тя се облече и слезе долу. Седна и поговори вяло с майка си на чаша шери, после тръгнаха към Гросвенър Скуеър.