И прекрасната му усмивка угасна.
— Разбира се, ще те закарам! — бе единственото, което каза. — Тук не се движат автобуси в неделя.
Изминахме четирите мили23 до града, той докосна леко вълнената ми шапка и ме остави на улицата. Бързаше да се върне вкъщи за вечерното доене.
Щом заключих вратата след себе си и огледах апартамента, който бяхме разхвърляли предишния ден, настроението ми се смени отново. Обърнах се и почти бях готова да изтичам обратно навън. Трябваше ли да приема замръзналата буца само за да не се налага да видя как усмивката му изчезва?
Въпреки че дори не бих могла да я превърна в кюфтета, май оттам идваше цялата драма. С Йорян не ядяхме месо, а откакто той умря, съм яла само готови кюфтета. За последно съм се изправяла лице в лице с домашно приготвено кюфте, когато живеех у дома при мама. А тя не оставяше малката си Десире да цапа учените си ръчички с лепкава кайма.
Сега вече не би могла да ме научи да правя кюфтета, дори и да я помоля. Последния път, като я посетих, ме нарече сестра Карин и ми се скара, че не съм й дала кафе.
Обърнах се отново, влязох и приготвих водата за ваната.
18
Веднага усетих, че нещо липсваше. Тя се впечатляваше от това, което й показвах, горе-долу колкото ако й бях разказал в подробности как работи храносмилателната ми система. Да, беше любезна. Задаваше въпроси на място. Но очите й определено не светеха от интерес.
Казвах си, че и аз бих бил точно толкова незаинтересован, ако тя ме развеждаше из библиотеката и ми обясняваше какво означават буквите по рафтовете и как организират системата за читателските карти. Ала не успявах да се убедя напълно. В крайна сметка книгите са просто книги. А фермата си е ферма.
В мига, в който й подхвърлих пакета замразена кайма и той все още се намираше във въздуха, осъзнах, че това беше Грешка.
Не бях разсъждавал сериозно върху тези неща. Все пак живея в район, където мъжете носят вкъщи на жените суров елен и след това се настаняват край ароматна яхния с еленско месо, без някога да се замислят за междинния процес. Бях си представял как аз ще довърша плевнята за телетата, докато тя приготви нещо за хапване, и после ще може да вечеряме заедно и да дремнем преди вечерното доене, ха-ха! Погледна пакета, сякаш бе замразено кравешко лайно. И след това искаше да си ходи. Нямаше какво да направя.
Ръката й беше на врата ми през целия път. От време на време пръстите й си играеха с косата ми. „Нямах нищо лошо предвид — казваха те. — И не си мисли, че му се вижда краят на това между нас!“
Иначе в колата цареше мълчание.
Вечерта отидох на гости на Бенгт-Йоран и Виолет.
— Видяхме, че се прибра с момиче! — подхвърли Виолет с любопитство.
Бенгт-Йоран ми намигна и ме смушка с лакът с такава усмивка, сякаш току-що сме гледали порнофилм заедно. Да, и това се случваше, преди да се появи Виолет.
— Някоя от града? Разкажи де! — подкани ме той нетърпеливо.
Бенгт-Йоран си е решил, че момичетата от града са непрекъснато разгонени и носят черни дантелени гащички с цепка и не могат да си държат краката затворени. Това беше някаква абсурдна идея, особено като се има предвид за какъв тих малък град ставаше въпрос в действителност. И за това как собствената сестра на Бенгт-Йоран някога ме повали в сеното със здрава хватка около врата. Аз бях на четиринайсет, а тя на седемнайсет. На мен ми беше за първи път — и при всички положения за последен с нея. След случката ужасно ме беше страх от нея и минавах по обиколни пътища, за да я избегна. Не носеше черни дантелени гащички, да си кажа право, не носеше никакви. Бенгт-Йоран, разбира се, не знае нищо за това. Сега сестра му има четири деца и прилича на сумист.
— Ами едно момиче от града. Намерих я на гробището. Така де, там се срещнахме.
— Да, наистина изглеждаше малко бледа… — започна Бенгт-Йоран с кикотене, но Виолет просто гледаше неодобрително.
— На гробището? — възкликна тя. — Да, ти винаги трябва да си толкова странен, Бени!
Не знам с какво бях заслужил мнението на Виолет, че съм странен. Сигурно заради онзи път, когато бяхме заедно на едно събиране и в изблик на пиянска откровеност й казах, че тя навярно е подходящата жена, която ще помогне на Бенгт-Йоран да преодолее древната си фермерска меланхолия. Фермерска меланхолия! Направо се изприщвам, като си помисля каква глупост изрекох!