Когато почуках на вратата, не последва отговор, но беше отключено и в кухнята светеше, така че влязох. Неоновата лампа жужеше, на плота имаше черно радио, което гръмогласно излъчваше някакъв канал с реклами. Превключих на информацията за метеорологичната обстановка в открито море и започнах да се суетя наоколо. Скоро в пространството зад провисналите завеси с пискюли стана уютно. Взех една чиния със засъхнала каша от масата и я сложих в студената вода в мивката, където друга вече плуваше. После прерових шкафовете за порцеланови съдове и прибори, намерих малка бродирана покривка в дъбовия скрин в дневната и изпържих кюфтетата в един доста захабен тиган. Когато чух тежките му стъпки по стълбите от килера, изпитах усещане за дежа вю: това се беше случвало и преди.
— Какво, за бога… — Той спря на вратата, облечен в работния си гащеризон. След това тръгна към мен така устремно, че от него се разхвърчаха слама и съчки, и ме прегърна толкова силно, та гърбът ми изпука.
— О, кюфтета? — усмихна се. — Да не би да си ги изпържило съвсем само, мое бледо момиче?
— Не си и помисляй, че ще ми стане навик! — измърморих аз, сгушена във вмирисания му оранжев пуловер.
22
Това беше най-страхотното нещо, което можеше да направи, въпреки че все още имах вкус на кюфтета в устата. Виолет ми беше дала цяла кофа и бях ял от тях в продължение на три дни.
Тя остана да спи у нас и когато сложих чисти чаршафи, каза, че е в мензис и се надява да не ги изцапа.
Нямам нищо против, помислих си, защото ми стана приятно, че каза това. Беше толкова лично, направо уютно. Не отиваш на гости на случайни любовници, когато току-що ти е дошъл мензисът. Сякаш ме повиши в постоянен партньор, с който не е необходимо да се бърза със секса. Не за това беше дошла.
А и ми се струваше, че ще ми хареса да остане някое петънце след нея върху чаршафа ми. За такива перверзни сигурно си има латинско име.
Лежахме и си говорихме с часове. И бяхме толкова щастливи през цялото време, не можехме да спрем да бърборим. Спомням си го съвсем ясно.
— Ще ти дам един културен шок! — казах аз. — Ще си взема традиционно фермерско облекло! Жълти панталони, палто с два реда копчета и сребърна катарама. А ти ще трябва да изтъчеш плата за жилетката и после, знаеш ли какво? После ще крача важно около църквата в неделя с палци в жилетката и ще говоря за реколтата с другите фермери, всички ще ме наричат Големия Бени от Рьонгорден и ще знаят кой съм! Докато ти ще мълчиш и ще правиш кафе за цялото паство!
— Преди сто години сигурно си щял да бъдеш голям фермер? С двайсет и четири крави?
— Сто процента щях да бъда! И съдебен заседател, в допълнение и епитроп. Голям фермер с много слуги, които да ругая, и сладки слугини, които да пощипвам по задника. Хората в селото щяха да идват за съвет при Големия Бени и да ме молят да участвам в срещите на енорията. Вместо това сега се щурам сам между машините като натровена мишка и нямам време дори да отида на събрание на Федерацията на шведските фермери.
— Щеше ли да поискаш ръката на кльощавата девица от града, която не притежава нищо, освен един сандък книги?
— Как пък не! Бени от Рьонгорден щеше да е, разбира се, принуден да се ожени за дебелата Брита, за да увеличи имуществото си. Но щях да назнача малката фиданка като слугиня и да се промъквам при нея на кухненския диван през нощта и да й правя деца. За децата щях почтено да плащам, за да станат хора, а дебелата Брита да мрънка колкото си иска.
— Един ден обаче кльощавото момиче ще избяга с Татар-Емил с гъдулката. И какво ще направи Бени тогава?
— Тогава ще изрита децата й и ще си наеме нова слугиня за кухненския диван! По-млада!
Тя ме удари с възглавницата и известно време се боричкахме. След това трябваше да се предам, защото иначе щеше да ми се наложи да ходя да си вземам студен душ.
Запъхтяното й дишане се успокои.
— Никога няма да съм ти слугиня, нали знаеш? — каза. — Не че някой би искал точно мен за слугиня. Не мога да готвя и пера или да се грижа за остатъците след клане на животно. От жената на фермера не се ли очаква да прободе прасето в гърлото, да събере изтичащата кръв и после да сготви някакво противно ястие от нея?
— Не знам, ние си вземаме месото на части от кланицата. Почистено и нарязано.