Да поясня, аз не съм някоя самарянка. Би било много по-типично за нашето работно място, ако Лилиан започнеше да кърши ръце и да казва как „ние трябва да направим нещо“, при което всички ще сме наясно, че „ние“ означава „ние, другите“. И в крайна сметка Брит-Мари, с пет деца и най-малко свободно време, ще бъде тази, която ще се заеме със случая.
Но съзирах нещо в това, че Улоф беше излъгал, че има час за зъболекар, за да се измъкне, когато госпожа Лундмарк (Инес. Инес?) е искала да му разкаже за системата си, от което ме заболяваше някъде в областта на сърцето. Или по-скоро някъде около жлъчката. Едно притискане, едно леко неприятно чувство.
Помолих Улоф да ме пусне, за да отида до дома й. Тя не беше съобщила, че ще използва болнични, и той не знаеше кой точно трябва да се нагърби с този проблем, така че ми кимна с облекчение. Запътих се към дома й.
Живееше в голяма жилищна сграда с потъмнели от сажди стени, която бе виждала и по-добри дни. Стълбището беше украсено с изработени от цветен мрамор панели и ниши, в които вероятно някога е имало статуи. Сега върху тях беше написано със спрей „Fuck your ass“.
Тя отвори тъмнокафявата си, полирана външна врата при първото позвъняване. Отвътре имаше защитна верига. Поколеба се само за един кратък миг, след което я вдигна и ме пусна в преддверието.
— Здравей, Инес! — казах аз и се усмихнах насила. — Какво става с теб? Малко се притеснихме в библиотеката!
Измърмори нещо и посочи с вял жест към дневната. Последвах я в голяма, студена стая с архивни шкафове покрай две от стените. Архивни шкафове вкъщи?
— Сама ли живееш? — попитах. Нямаше подходящ начин да попитам „А къде държиш господин Лундмарк?“.
— Още през шейсетте въведоха титлата „госпожа“ и за неомъжените жени — каза тя. — Мисля, че беше по инициатива на „Дагенс Нюхетер“. Или пък на здравеопазването, за да не се налага самотните майки да се срамуват.
Какво можех да отвърна? Че никой от нас изобщо не го е грижа дали е госпожа, или госпожица?
— Нещо не се чувствах добре — продължи. — Надявам се, че ще ме извините. Вече ми минава.
Да я извиним? Ами първият ден от болничните32, ами болничният лист от лекуващия лекар? Никога не беше излизала в болнични, поне доколкото ми е известно. Навярно дори не знаеше, че не можеш просто да си останеш вкъщи и после да помолиш за извинение. Но аз не бях отишла при нея точно в ролята на представител на властите.
И двете мълчахме.
— Какво имаш в архивите си? — попитах, от нямане какво да кажа.
Тя погледна през прозореца за момент. Щорите бяха модел от петдесетте, в който се редуваха пластмасова бяла летва с избледняла тюркоазна.
— Ти си добро момиче — рече накрая. — Много по-добро, отколкото си мислиш. Затова мога да ти покажа, ако искаш.
И тя ми показа.
Два часа по-късно се препъвах надолу по захабените, ехтящи каменни стъпала с буца в гърлото. Трябваше да говоря с някого и за първи път Мерта не беше очевидният избор. Просто на нея твърде често й бях описвала редовната функция на червата на госпожа Лундмарк. Отидох до една телефонна кабина и се обадих на Бени.
26
Предният ляв крак на Амерсфорт 506 поддава в последно време. Копитата й са израснали като в анимационен филм на Дисни и се притеснявам, че вече са започнали да загниват. Повдига ми се при мисълта как кравите са стъпили в изпражнения и инфекцията обхваща копитата им все повече и повече. Татко винаги обръщаше специално внимание на това и аз го отменях в работата на двора, когато налбантът33 идваше — но кой, по дяволите, ще отмени мен? Всеки ден, докато се борех с есенната оран, си мислех, че трябва да се обадя на налбанта, ала нали трябва да имам време и аз да се включа. А едно е сигурно: определено не помага, ако по цял ден мечтаеш за съвсем други неща. Десире трябва да знае, че нейната лятна усмивка ще докара окуцяване на най-добрата ми крава.
Най-накрая се свързах с налбанта, той дойде една сутрин и се хванахме на работа. Точно когато пиехме кафе вътре в къщата след няколко часа подковаване, по телефона се обади Десире. Затворих вратата към кухнята и се подготвих да кажа неща, които не бяха предназначени за ушите на налбанта. Но тя не бе позвънила, за да си бъбрим. Хлипаше по телефона и очевидно беше разстроена.