Спешно трябваше да се обадя на Мерта. Когато й разказах как съм седяла и галила клавиатурата на компютъра, тя издаде особен звук, нещо като тихо, топло и успокоително гукане на гълъб, сякаш с това искаше да каже, че се радва за мен. Но ме предупреди само да внимавам какви ги върша, за да не ме обвинят в сексуален тормоз над оборудването в офиса.
Никога не съм била чувствен човек, научих го от живота си с Йорян. Бях приела този факт хладнокръвно, дори с известна гордост, защото той ме превръщаше в разумен човек, издигнат над животинското поведение. Приложенията за секс в неделните издания на вестниците ме караха да сумтя от раздразнение: „Натисни тук и завърти езика си там“, понякога с допълнението „и така ще задържиш любовта му…“. Всичко това изглеждаше толкова практично, все едно си на курс по лепене на плочки в банята и получаваш съвети как най-правилно да ги фугираш. Разбира се, нямам нищо против практическите курсове, но не мога да приема претенциите, че имат нещо общо с Любовта. Отказвах да се впусна в кариерата на жена от харем, достатъчно ми беше да съм практична в работата.
А Йорян бе толкова разбран и с такава готовност влезе в ролята на Мъжа, който винаги иска Малко Повече от жена си. Дори смятам, че по някакъв начин го правех да изглежда по-потентен с хладината си. Какво би сторил, ако подивяла от страст го спънех на земята и го завлечех до леглото? Вярвам, че веднага би загубил всякакво желание. Така като се замисля, май и той самият не беше кой знае колко чувствен.
Защото никога не показваше такова детинско нетърпение като Бени, особено ако не сме се виждали известно време. Като дете, което е стояло дълго с нос, залепен за прозореца на сладкарницата, и направо е умирало от копнеж, стиснало джобните си пари за седмицата в ръка.
Бени е преминал през цялото ми тяло, сантиметър по сантиметър, с всичките пет сетива, а понякога имам чувството, че и с шестото. Може да намери бенки, за чието съществуване не съм и подозирала, дълго да мирише свивката на коляното ми и да се взира в зърното ми така, сякаш никога не е виждал гърди. Малко се смущава, когато му се смея, и тогава казва, че това е професионално изкривяване — до такава степен е свикнал да оглежда вимета… Но нетърпението и удоволствието му не могат да бъдат сбъркани, нито пък желанието му да ги сподели с мен.
Когато той започна с изследователските си експедиции по моето тяло, ми ставаше неловко и го питах дали в момента тече годишният ми профилактичен преглед. Ала това беше най-вече защото се чувствах толкова неочаквано срамежлива. Не знам кога точно взех и аз да изследвам, но от този миг нататък откривахме двойно повече и ръцете ми бяха сякаш празни, ако той не беше в тях.
Понякога, щом погледна устните му и си помисля къде са били, все още се изчервявам. Аз! Която препоръчвах приема на мъже като витамини, за да се поддържа организмът във форма…
30
Обикновено сме у нас, защото на мен ми е по-трудно да се измъкна от къщи, но от време на време прекарваме някоя вечер и в нейния апартамент. Там изобщо не ми харесва. Стените са бели, килимите са бели, а малкото мебели, които има, са ръбести и неудобни. Сякаш сме в болнично отделение. Тя стои в кухнята и готви някакъв зеленчуков буламач, от който получавам газове. Изпитвам чувството, че всеки момент в хола ще надникне медицинска сестра и ще каже: „Следващия, моля!“.
В ъглите има цветя в саксии, високи колкото млади брези. Нищо чудно и да са пластмасови, целият апартамент изглежда като дезинфекциран. Единственото, което освежава малко обстановката, е плакатът, който й подарих. Той е доста глупав, така че е мило от нейна страна, че все още го държи на стената.
Може би трябва да й дам от бродериите на майка? Разполагам с предостатъчно. Мисля, че майка беше бродирала по една всяка седмица, в продължение на петдесет години. Влизаха й в употреба, когато съседи и приятели имаха рождени дни. Където и да отида в селото, плодът на сръчните й ръце се взира в мен от някой ъгъл. Въпреки това у нас все още са толкова много, че бих могъл да облепя цялата къща с тях. На тавана има цял куфар.