За да ми го върне, следващата неделя ме завежда на нещо, което се нарича „Теглене на трактори“. Огромни трактори се състезават в преместване на тежки товари и бълват дизелови газове в чистия есенен въздух. Врявата е ужасна. Йорян би избухнал в серия от гневни изложения на гледната си точка. Зле ми е. Бени си нахлупва шапката до носа, гледа страшно и изобщо не ме забелязва и говори за карбуратори с други мъже с шапки.
После се прибираме и се любим като полудели.
— Само за това ли става въпрос? — мрънкам на Мерта.
— Че да не би да е малко? — пита тя.
Най-хубави са моментите след това, в които лежим прегърнати, спокойни и отпуснати. Всеки от нас измисля различни изпитания за другия.
— Какво ще направиш, ако се озовеш лице в лице с разярен бик? — пита ме той.
— Ще направя страхотен петметров скок до една ограда и ще припадна точно преди да успея да я прескоча, и той така ще ме намушка с рогата си, че ще стана на доматено пюре — отвръщам аз.
— Да бе, да. Според мен ще се покатериш върху бика и строго ще му заявиш, че не може да напада жени на публични места, и той ще припадне! — казва Бени.
— Какво ще направиш, ако изведнъж откриеш, че по време на изискано тържество се разхождаш наоколо с отворен дюкян и определени части от тялото се подават? — отправям поредно предизвикателство аз.
— Ами ще извадя всичко на показ, ще кажа, че съм представител на Националния съюз на ексхибиционистите и ще попитам хората дали имат желание да ни помогнат с малка сума пари — отвръща той бързо. — Не, в действителност ще се опитам незабелязано да си вдигна ципа, но ще захвана и покривката на масата и ще съборя всички чинии на пода. После ще се измъкна от стаята, усмихвайки се глупаво, но ще се спъна в покривката и ще падна надолу по стълбите и ще си счупя и двата крака! Какво ще направиш, ако си купиш книга, а след това влезеш в друга книжарница, където също я продават и персоналът те обвини, че си я откраднала оттам?
— Ще я платя отново с екзалтирана усмивка и ще си купя още три екземпляра и няма да спирам да хваля книгата, която е толкова хубава, че мисля да я подаря на всичките си приятели, после ще си тръгна с пламнали уши и ще забравя и четирите книги на касата!
И двамата сме съгласни, че ако той е Смотаняк, то от мен би станала добра госпожа Смотанякова и ще му правя компания на витрината в „Скансен“.
32
През зимата във фермата не е чак толкова напрегнато. Е, да, трябваше да работя в гората, но ноември бе дошъл с мокър кишав сняг и беше трудно да се придвижвам дотам. Или поне така се убеждавах сам. Беше мразовито и духаше ужасно — едно такова време, в което колкото и дебело да се облечеш, пак ти е студено.
Прииска ми се да направя нещо ново в къщата. Не точно да украсявам верандата с дърворезба, това е доста назад в плановете ми. Но…
Наскоро гледах в едно предаване по телевизията, че са обявили бензиностанции от петдесетте за културни паметници. И изведнъж осъзнах, че по същия начин биха могли да обявят и моята дневна за културен паметник. Кухнята също. Майка никога не се беше интересувала особено от обзавеждането. Тя чистеше и подреждаше, но иначе не бе променила нищо от времето на родителите си и никога не й даваше сърце да изхвърли нещо, което бяха купили заедно с татко. А аз?
Единствената стая в къщата, към чието обзавеждане някога съм изпитвал интерес, е моята. Имаше един период — бях на седемнайсет, точно преди да поема работата вкъщи, когато свалих грозните кафяви тапети от времето на баба ми… и боядисах стените в черно! Сложих покривка с тигров мотив върху леглото и залепих няколко плаката на рошави като пудели рок музиканти, както и снимка на гола жена със схема, посочваща наименованията на отделните части на тялото й. Тогава си мислех, че това е страшно яко. И Карина мислеше, че е яко. Една лятна вечер, когато родителите ми бяха заминали някъде и аз трябваше да се погрижа за сутрешното доене, тайно вмъкнах Карина в стаята си и после се опитах да начертая върху нея същата схема като на жената от стената. С флумастер. И двамата се бяхме напили с нещо съмнително, от което като нищо се ослепява. След като се бяхме въргаляли по тигровата покривка, тя изглеждаше отвратително и майка просто я изхвърли, без да задава никакви въпроси. Такава си беше тя.
Постепенно махнах плакатите от стената и сложих снимки на огромни трактори. Но така и не пребоядисах стаята. Един ден Десире каза, че като погледне черните стени, има чувството, че лежи в крипта. И тогава си наумих, че трябва да направя някои подобрения в къщата. Когато тя се появи в живота ми, аз инстинктивно усетих, че се налага да променя нещо у дома. Но трябваше да съм по-прозорлив. Защото това се оказа минирана територия.