Първо сложих едни много приятни тапети на цветя в моята стая. После поръчах пердета по каталог — бели, с волани и с лъскави панделки, които ги захващаха отстрани. И накрая на мястото на тракторите окачих няколко от бродериите на майка.
Всичко това свърших през една седмица, в която знаех, че Десире няма да идва у нас. И когато дойде, аз я въведох в спалнята, отворих вратата с тържествен вид и се опитах да изсвиря като тромпет.
Тя огледа стаята.
— Аха… хубаво — рече накрая.
Аз просто стоях там, разочарован и недоумяващ. И след това се опитах да я накарам да каже още нещо, да ме похвали колко добре съм се справил, да…
Да каже, че ще се чувства прекрасно в тази спалня.
Но единственото, което успях да изкопча от нея, беше, че сега определено е доста по-светло и че стаята изглежда по-просторна.
— Ама не мислиш ли, че е станало хубаво? — пробвах аз.
Точно това не трябваше да я питам. Забелязал съм, че Десире не е много по лъжите, дори и когато са невинни. Тя само отговори, че е напълно разбираемо, че ще подредя стаята си по мой вкус, а не по неин.
— Имаш предвид, че и ти би искала да участваш в избора на тапети ли? — попитах аз, преди да успея да се спра.
И с тези думи бях поставил един въпрос, но осъзнах това едва когато ги бях изрекъл. Въпрос, който идваше твърде рано. Защото тя просто каза:
— Не, че защо?
След това слезе долу в хола и включи телевизора, за да не пропусне новините.
Цяла вечер в стаята цареше лошо настроение. Започнахме да се караме по време на новините. Тя е с леко леви убеждения, ако не яркочервени, то поне розовеещи, аз пък съм на страната на предприемачите, понеже самият аз се приемам за един вид дребен предприемач. Тя бързо насочва разговора към територия, в която аз тръгвам да защитавам международния капитал, и тъй като се аргументира много по-добре от мен, успява да ме накара да кажа неща, които дори не мисля. И тогава се ядосвам и се започва — аз защитавам изсичането на горите и обиждам бедните полеви биолози, тя държи пламенна реч за унищожаването на околната среда и изчерпването на природните ресурси, а аз на практика я обвинявам, че гори камиони на „Скан“35.
И през цялото време усещам, че тая дандания всъщност е заради тапетите в спалнята. Тя чисто и просто иска да се кара с мен, защото не желае да заеме позиция по въпроса дали да има нещо общо с това, което се случва в тази къща.
За първи път заспиваме, без да се любим.
Но се държим за ръка.
33
Първо трябваше да овладея едно неистово желание да се разхиля при вида на пердетата, които изглеждаха като бална рокля от „Отнесени от вихъра“, а и когато забелязах, че бродериите бяха превзели и последното убежище в къщата му — неговата собствена стара крипта. Но той изглеждаше толкова горд, че веселостта ми бързо премина в униние и просто не знаех как да реагирам. Действително не мислех, че трябва да изказвам мнение относно обзавеждането в дома му — това би било все едно да кажа, че искам да вземам отношение по тези въпроси. А истината е, че изобщо не желаех да подхващам тази тема. Засега.
И после глупавото заяждане пред телевизора! Точно тогава ми харесваше да го примамвам от една клопка в друга, но след това направо ми се доплака, понеже в действителност ни най-малко не исках той да сипе реакционни клишета, с което да загуби уважението ми. Тъй като знам, че не е нито глупав, нито реакционен. И е специалист в области, които за мен са тъмна Индия. Ала ето какво става, когато хората живеят на различни звезди.
В някои случаи това може да придобие по-безобидни форми.
Едно нещо например, което и двамата не харесваме, са дрехите на другия.
Веднъж той дойде у нас с торба от „Dianas Mode Shop“ — магазин, където дами над петдесетте си купуват костюми в морскосиньо в три части и финтифлюшести шалчета. И официални рокли с пайети, които се простират над бюста като екзема. С Мерта често спираме пред витрините му, за да се посмеем.
35
Голяма шведска компания за месни продукти. Протестни акции на вегани в Швеция включват горенето на камиони на „Скан“. — Б.пр.