— Имаше разпродажба! — каза той гордо. — Отвори!
Вътре нямаше костюм в три части, нито официална рокля. За сметка на това видях една ужасна, широка, „момичешка“ пола с огромни лилави рози и отровнозелени листа. Вероятно бих могла да я окача на стената вкъщи като експонат от изложба. Но да се появя с нея на публично място? За нищо на света!
— Та… това не съм аз — започнах, в опит да пощадя чувствата му.
Напразно. Той схваща твърде бързо. Затова разясних, за да не вземе да си помисли, че се преструвам, че ми харесва.
— Тя е… ами направо е отврат.
Съдейки по изражението му, май би предпочел да се престоря, че ми харесва.
— Защо винаги трябва да се обличаш така, че да приличаш на удавник, който току-що е бил изхвърлен на брега? — изсъска, смачка полата и я пъхна обратно в торбата. — Нищо, вземи все пак тоя боклук — винаги можеш да я накъсаш на парчета и да измиеш прозорците с нея!
— Удавник! — Направо онемях. — Ти я вземи! Ти може да я използваш, ако някога решиш да миеш прозорците! Или пък си я сложи в обора — от миризмата няма как да стане по-зле!
Приковахме поглед един в друг. След това той тежко седна върху ръцете си на дивана до мен.
— Не удрям хора, които са по-дребни от мен! — каза през зъби. — Не удрям, не удрям, не, не!
— Но ги бутам — добави и ме преобърна на дивана. И разкъса тениската ми от органичен памук.
— Така, като се замисля, най-хубава си без дрехи! Във всеки случай без своите собствени! Никога не съм виждал нещо по-грозно от шапката ти на гъби!
Бях успяла да забележа, че е платил почти 300 крони за полата, а знаех, че няма толкова много пари, та да ги хвърля на вятъра. Затова реших, че ще отидем до града и в знак на помирение ще му купя някаква дреха за същата сума. Аз щях да избера, ако не му харесаше, щеше да има удоволствието да ми го каже право в очите. Тогава щяхме да сме квит.
Обикаляхме магазините няколко часа, докато дойде време както обикновено да се втурне към обора. Разглеждах карирани ризи на „Mulberry“ с цвят на тъмна яйчена черупка или в тютюневокафяво. Идеално за небрежно-елегантния земевладелец!
— Такива си поръчвам по каталог, три за 99,50 крони, с тях работя в обора! — осведоми ме той.
Една секси френска риза, която се носи разкопчана на гърдите, го накара да се смее от сърце.
— С нея ще получа много предложения! — възкликна той. — От други мъже!
Теглеше ме като ловно куче на каишка към щандовете с крещящи ризи и вратовръзки и сака в странни кройки, които вероятно са били хит в Холивуд преди десет години. Вкусът му клонеше към сутеньорския стил, поне що се отнася до „градските дрехи“. Работните не си купуваше от магазина, а ги поръчваше по каталог и ги записваше на сметката на фермата.
Накрая успях да му взема една тениска като моята и той весело обеща, че ще я използва следващия път, когато мие машината за торене.
34
— Може ли да се поровя из кутиите ти? — попита тя една вечер.
Помислих си, че нямам какво толкова да крия, най-много да изрови някое старо порносписание, за което бях готов да понеса последствията.
Но Десире намери нещо много по-лошо.
Намери дипломата ми от гимназията.
Погледът й шареше по всичките ми четворки и петици36, докато ченето й падаше все по-надолу към малките гърди с форма на сливи. След това започна да заеква от вълнение и каза, че ако трябва да е честна, според нея било срамота, че родителите ми не са ми позволили да продължа да уча. С такива оценки! Взе да дърдори за помощи за обучение за възрастни и за висши учебни заведения.
Това беше първият път, когато ме вбеси не на шега. Исках да я фрасна в бледото като яйчена черупка лице, така че от носа й да потече кръв. Ала в нашия род чисто и просто не удряме жени. Не че сме кой знае какви кавалери, по-скоро не желаем да нараняваме ценна работна сила.
Но нея исках да я ударя, а и за каква работна сила можеше да става въпрос?
Вместо това си навлякох якето и насред словоизлиянията й изхвърчах навън, без да кажа и дума. Отидох в обора и проверих състоянието на една току-що отелила се крава, която беше получила следродилна пареза. Кравата тъкмо се опитваше да се изправи на сламеника. Толкова бях ядосан, че ръцете ми трепереха, когато я галех по плувналата в пот кожа, докато тя се мъчеше да се надигне. Накрая успя да се задържи на четирите си крака и започна да преживя малко смески за подсилване. Долепих челото си до главата й. „Дръж се! — прошепнах. — Дръж се! Дръж се!“
36
В училищата в Швеция до 1994 г. се използва оценяване по петобалната система, като най-високата оценка е петица, а най-ниската — единица. — Б.пр.