Е, станах библиотекарка, с ниска заплата и няколкостотин хиляди крони дълг за обучение. Ала толкова начетена. Никога не свирех на пиано, но вече можех да изсвиря „Да жънем, да жънем овеса“ на хармоника. Аз бях човекът, който да чете конско на Големия Бени от Рьонгорден.
Не смеех да вдигна телефона на следващия ден. Страхувах се, че може да е Бени. А още повече се страхувах, че може да не е той. Така че просто си взех тридневен отпуск и съобщих на татко, че си отивам вкъщи.
Някои хора казват, че знаят точно в кой момент са пораснали. Мерта твърди, че за нея това станало, когато хванала майка си в леглото с червенокосия съсед. Мерта е единствената червенокоса в семейството си.
А аз пораснах през онези дни вкъщи.
Не защото открих някакви семейни тайни. Ако има такива, то те отдавна са дълбоко погребани. Нито пък защото се случи нещо неочаквано. Татко неохотно беше останал вкъщи, вместо да отиде на среща на ротата, и само мърмореше колко зле си вършат работата мърлявите домашни помощници. През другото време мълчеше. Не зададе дори един въпрос за това какво се случва в живота ми, а за мама каза само: „Ами това е положението при нея! Аз нямам сили да ходя там, на теб не може да разчита!“ Да, мислех си аз, но тези дни може да разчита на мен. Ще отида и ще усетя дали ръцете й все още са такива, каквито ги помня.
Посещавах я през всичките три дни. В един момент тя ми се усмихна и попита:
— В междучасие ли си, приятелче?
Иначе не разбрах много от това, което ми каза, въпреки че доста говори. Главата й беше като развалена телефонна централа, която през цялото време отговаря на грешни сигнали.
Във влака на връщане си мислех, че ако ми се наложеше да попълня в някой формуляр кой е най-близкият ми роднина, спокойно бих могла да оставя това поле празно. А ако отидех през нощта до тоалетната и по погрешка отворех вратата на влака и изчезнех в тъмнината, светът не би бил много по-различен след това.
36
Работех като ненормален през следващите няколко дни, за да не съм вкъщи, ако телефонът звъннеше. Дори отидох в гората и разчистих едно сечище, въпреки че по принцип избягвам да работя там сам — чувал съм за прекалено много хора, които са се озовали под някое дърво, паднало на грешната страна, или са пропълзели през гората с половината крак, разрязан от трион. И се замислих — ако това ми се случи на мен, кой ще изпрати известието за смъртта ми? Представих си най-дългото известие за смърт на света, подписано от двайсет и четири крави с имената и номерата им.
Ала аз, разбира се, не съм дете, изгубено в безкрайната гора. Наближаваше Коледа и около десет семейства ме бяха поканили да празнувам с тях. Преди всичко роднините, но те живеят далече и знаят, че не мога да взема кравите със себе си и да им отидем заедно на гости. А освен това няколко семейства от селото. Сред тях беше и една възрастна двойка — най-близките приятели на майка, които нямаха деца и щяха да пърхат като врабчета от радост около мен. Бенгт-Йоран и Виолет приемаха за уговорено, че ще празнувам с тях, и аз си мислех, че навярно така и ще стане в крайна сметка. Коледната трапеза на Виолет си я биваше.
Избягвах да си представям как стоя със светнал поглед пред коледната елха заедно със Скаридата. И как ядем купешка пача направо от пластмасовата опаковка. Или някоя безвкусна супа от леща!
С майка винаги канехме роднините на Коледа. Така направихме дори и миналата година — от болницата я бяха пуснали за няколко дни, а леля Астрид и братовчедка ми Анита пристигнаха с кутии, пълни догоре с храна. Бяхме единайсет души. Всички знаехме, че това е последната Коледа на майка, но прекарахме изключително забавно, колкото и невероятно да звучи. Анита е медицинска сестра в областната болница, преди работеше в Швейцария в продължение на няколко години. Тя разказваше за преживяванията си там, а след това въздухът зажужа от градски легенди, спомени от младостта и остарели истории от семейния фолклор. Смяхме се даже когато чичо Трегер изпълни обичайната си имитация на Еверт Тоб38. А щом нощта напредна, майка хитричко каза: „О, но сега може би ние, старите, трябва да оставим младите да си поговорят!“ Имаше предвид Анита и мен. И ние послушно останахме и пихме коняк, разреден с традиционен коледен сок, до четири и половина в коледното утро, а Анита ми разказа за това как забременяла от един женен швейцарски лекар и направила аборт.
38
Еверт Тоб (1890 — 1976) — шведски композитор, трубадур и изпълнител, много популярен в Швеция. — Б.пр.