Не ми се украсяваше у дома тази година. Седнах на масата и мрачно огледах кухнята.
Майка би била отчаяна. Къщата беше тръгнала към упадък, вече имаше лек мирис на изоставено място, или на стар приют за бездомни. Вярно, бях боядисал парапета на верандата и бях сменил водосточните тръби, но въобще не знаех откъде да започна, за да стане приятно и уютно вътре. За освежаването на стаята си избягвах да мисля. Поддържах сравнително чисто около себе си, ала просто нямаше как да колосвам малки покривчици или да облепям рафтовете с ленти с коледни джуджета, както майка правеше преди всяка Коледа.
От възрастното семейство получих пластмасова кошница с два розови зюмбюла и огромна кутия шоколадови бонбони „Аладин“ в знак на благодарност, че бях окосил моравата им. А пък аз си купих една опаковка червени коледни свещи на специална цена. Запалих няколко от тях и ги пъхнах в свещниците, които успях да намеря, така поне не виждах останалата част от кухнята. Телевизорът си боботеше предколедно от един ъгъл — бях го внесъл в кухнята и постоянно го държах включен.
Два дни преди Коледа се обади Скаридата, точно в десет вечерта.
— Аз съм. Може ли да съм при теб на Коледа? — попита тя.
— Естествено, че ще си при мен на Коледа! — казах аз.
На следващия ден отидох до града и я взех.
37
Мерта и Тръпката й ме бяха поканили у тях за Коледа. Тръпката, както по-рано споменах, се казва Роберт — Мерта го нарича Робертино, Боби или проклетия Боба, в зависимост от това какво изпитва към него в момента или какво й е сервирал за последно. Роберт е на четирийсет и пет години и има тъмна коса, която сресва така, та да прикрива един оредяващ участък. Той е толкова чаровен, че с чара си може да свали панталоните дори на манекенките по витрините — говоря сериозно! И винаги е готов да омайва и мен.
С няколко колеги от библиотеката, които живеят сами, или са самотни родители, решихме да си организираме коледно тържество във вила извън града. Всеки щеше да приготви и донесе нещо за хапване. Аз бях сред най-ентусиазираните. Робертино, наквасен с гльог, ми идваше в повече.
Обиколих магазините за малки коледни подаръци за колегите и децата им.
Ала се върнах вкъщи с торба, пълна с подаръци за Бени. Отне ми цяла вечер да осъзная, че всичко, което бях купила, всъщност беше за него. Опитвах се да се убедя, че съм взела подаръците за децата или за Веселата Компания Купонджии. Но мислех само за това какво ли би казал Бени за тях. И тогава се предадох и му се обадих и го попитах дали може да празнувам Коледа с него. Той каза „да“, без въобще да се замисли, май и двамата бяхме доста изненадани от ситуацията. Затворих и после си поплаках и видях зеещата врата на влака пред мен в тъмното.
На следващия ден дойде да ме вземе и отидохме на пазар сред коледната суматоха в „Домус“. Мерта ми беше дала назаем един стар екземпляр на Готварската книга на Принцесите, по който имаше мазни петна, и аз купих продуктите за Вкусни бонбони лакта, Коледни бухтички, Пълнено свинско ребро (Фалшива гъска) и Херинга по руски. Имах още няколко идеи, само че се отказах, когато не успях да намеря калиев карбонат, малц или пълномаслено мляко при хранителните стоки.
На Бени много му се искаше да направим Свинска пача, но според рецептата трябваше да се използва свинска глава, така че се предаде и започна да проявява интерес към Пастет от бял дроб. Твърдеше, че можел да осигури телешка карантия (бял дроб и сърце) за ястието. Докато аз се оглеждах за калиев карбонат сред екзотичните сосове върху рафта с подправки, той изчезна за малко и се върна с една торба, която отказваше да отвори. След това отидохме у тях.