Запалихме флуоресцентната лампа в кухнята, завързахме кърпи около главите и кръста си, отворихме готварската книга и запретнахме ръкави.
Вкусните бонбони лакта се получиха добре. Разбира се, бяхме забравили да купим формички, но Бени веднага изяви желание да направи от хартия, следвайки указанията в книгата. Изсипахме ухаещата смес в малките му намачкани творения и бяхме ужасно доволни от себе си. С Коледните бухтички нещата не минаха така гладко.
— Ако тестото се разбърква прекалено дълго, бухтичките стават клисави — прочете той строго и нагласи кухненския таймер на две минути.
До този момент вървеше добре, но когато стигнахме до етапа, в който единият край на бухтичката трябваше да се промуши през направения по дължина прорез в другия край и след това двата края да се вържат на възел, всичко отиде по дяволите.
— Дай ми една Принцеса и ще промуша единия й край в другия и после ще я вържа на възел! — изрева Бени.
Междувременно аз се борех с Пълнено свинско ребро (Фалшива гъска) и мрънках за Канап и Куха игла за шпиковане. В интерес на истината ставахме все по-пространни в приказките и все по-склонни да съкращаваме рецептите, понеже непрекъснато се наливахме с гльог. Проведохме и разгорещена дискусия относно това кой в действителност е фалшив — бедното свинско ребро, което се опитваше да пресъздаде гъска, или горката гъска, която никога не беше молила да бъде споменавана в този контекст. Аз бях на страната на реброто, а Бени защитаваше гъската.
Херингата по руски се получи много красиво ястие, малко като ранна творба на Ники дьо Сен-Фал39 — тази, която пече цветна боя в гипс и създава произведения на изкуството, като стреля с пушка, заредена с боя.
В единайсет и половина вечерта кухнята изглеждаше горе-долу като обора — но мирише по-добре, каза Бени и заспа на дивана. Аз разчистих, доколкото ми беше възможно, и удовлетворена почувствах как ставам част от поколенията изтощени домакини преди мен.
След това го замъкнах към леглото. Ама че беше пиян! И аз бях, което може би леко разваляше образа на изтощената домакиня. Той се събуди и замърмори, когато го изпуснах на стълбището, но след това отново заспа дълбоко. Проснах се до него в леглото и с пиянска сериозност заоглеждах тапетите му на цветя. Почувствах прилив на сантиментална нежност към пердетата с вид на бална рокля.
Нали може да се живее така — да сме просто най-добри приятели, всеки на своята си звезда, които се забавляват заедно, когато самотата задиша тежко във врата им? Нали?
38
В коледното утро се измъкнах от леглото и отидох в обора, без да я будя. Изпях ниския глас на Хосиана40 на кравите, това е единственият глас, който мога да пея, но не звучи никак зле.
След това мислех да я изненадам с оризов пудинг в леглото, ала какво да видя! Тя се беше събудила и, естествено, бе надзърнала в тайната ми торба с продукти, които скришом бях купил, докато бълнуваше за калиев карбонат и претопено масло. В торбата имаше полуготов оризов пудинг в пластмасова опаковка, кутия коледни сладки с джинджифил и пакет дълбоко замразена сушена треска (оглеждаше се и за сурова треска и за гасена вар, в която да я накисне…). Освен това беше затоплила малко от пудинга в микровълновата и бе сложила розовите зюмбюли и червените свещи на масата.
— Виждам, че нямаш доверие в моите кулинарни способности — каза тя. — Но аз ще снимам твоите Коледни бухтички и ще използвам снимката срещу теб, ако чуя и една лоша дума. Трябва да си благодарен, че няма да получиш някоя яхния с грах за вечеря!
Опаковахме се добре и с тежки стъпки отидохме в градината, за да си отсечем дърво за елха. Естествено, бяхме на различно мнение. Аз исках да вземем едно от порасналите накриво дръвчета, от които няма да мога да получа добър дървен материал по-нататък, а тя настояваше да имаме голяма и красива коледна елха. Накрая намерихме едно дърво, което беше толкова грозно, че на нея й стана мъчно за него, затова го взехме с нас и така и двамата бяхме доволни.
Не можех обаче да открия коледната украса, въпреки че преобърнах къщата. Майка ми беше казала много важни неща, но така и не ми спомена къде държи коледната украса. Така че си направихме сами: гирлянди от фолио, играчки от старите ми топки за пинг-понг, на които залепихме изрезки от коледни рекламни брошури. След това закрепихме с ластици свещи по клоните, а на върха на елхата сложихме едно малко знаменце на Канада.
39
Ники дьо Сен-Фал (1930 — 2002) — известна френско-американска художничка и скулпторка, представителка на „новите реалисти“. — Б.р.