Борих се сам с помпата в продължение на часове, подклаждан от яростта си, обаче просто трябваше да бъдем двама. Не успях да я поправя, така че влязох вътре, за да се обадя на водопроводчика. На кухненската маса имаше нещо, което изглеждаше като огромна наденица, до него нещо друго, наподобяващо кравешки изпражнения в чиния. Оказа се, че това са едно цяло солено роле и една доста неуспешна шоколадова торта. До тях забелязах бележка.
„Бени! Ти си идиот, а и аз също. Изяж тортата, ако трябва се скъсай от работа цял ден, но ела у нас довечера най-късно в шест и половина. Ако обичаш. Може да оставиш работния си гащеризон вкъщи — ще те изведа да празнуваме.“
Бях прекалено изморен, за да реагирам. Само да се отпусна на дивана и ще мога да поспя няколко часа, мислех си. Натъпках в устата си малко торта и роле и си легнах на кухненския диван. Тъкмо се бях унесъл, когато водопроводчикът започна да бибитка на двора. Пак навън, смъртно изморен. Отне ни няколко часа да поправим помпата, а след това отново беше време за доене.
В шест и половина се метнах в колата, вчесан и нагласен. Шоколадовата торта се блъскаше с ролето в стомаха ми — не бях успял да хапна нищо друго. Дано да ме заведе в някой ресторант с огромни сочни пържоли. Със сос „Беарнез“!
Липсата на сън и храна е най-доброто ми обяснение за това, което последва същата вечер.
43
Не че бях забравила Бени през онези дни, когато стоях в болницата при Мерта. Просто го бях оставила на изчакване, защото в този период можех да се справя само с едно нещо наведнъж.
Много пъти ми се щеше да си излея душата пред Мерта — това в продължение на толкова години бе моят начин да осмисля всичко, с което не мога да се справя сама. Но сега нямаше как да го направя. А когато помислех за онзи проклетник Робертино, ми идваше просто да обеся всички мъже на палците им. По някакъв начин реалността беше спряла през онези дни. Стоях при Мерта, работех и спях. И размишлявах. Депресията е заразна, никой не може да ме убеди в противното.
Най-накрая му се обадих. И се събудих от мрачната си вцепененост, когато чух, че има рожден ден и си спомних какво беше направил той на моя. Излязох по магазините и купих шампанско, рози и любимото му солено роле. След много мислене добавих и един работен гащеризон за себе си, той щеше да разбере, че това всъщност е подарък за него. Да, щях да излизам понякога с него на двора и да съм Солидарна, доколкото мога. Накрая взех два билета за „Риголето“, която представяха в града ни като част от турне. Това е любимата ми опера, никой не може да й устои. Или поне така смятах. И си мислех как по този начин ще има някакъв баланс — гащеризон и опера.
Мушнах скришом гащеризона в гардероба му и скалъпих една торта от прахообразна смес в пакетче. Тя определено не изглеждаше като на снимката, само това ще кажа за нея. Бях решила да го събудя на сутринта, облечена в гащеризона, с торта и кафе в ръка, и да пея „Честит рожден ден“ и да размахвам билетите. Сложих розите на верандата, за да се запазят свежи. След това се сгушихме един в друг на дивана, с шампанското между нас. Нощта беше прекрасна, чувствах се като неговия сиамски близнак. Не бях предполагала, че човек може да се почувства толкова близо до някого, без да дели една и съща кръвоносна система с него.
А после взех, че се успах.
Беше ужасно. Хвана ме срам в момента, в който осъзнах къде съм. Бени крачеше наоколо из стаята, като ми беше обърнал гръб, на който пишеше с големи букви: Имам Рожден Ден, но независимо от това трябва да Работя и да се Блъскам, докато Други могат да Спят! И с по-малки букви: Дори не съм получил кафе!
— И без това нищо не съм очаквал! — каза той. Усетих как слепоочията ми затуптяха от гняв. Не можех да се справя с това да съм неговият сиамски близнак в един момент и да се червя от срам и вина в следващия. Процедих през зъби, че наистина нищо няма да получи от мен, като имах предвид гащеризона, моето оценяване на неговия труд и помощта ми, колкото и нищожна да е тя. Долу в кухнята се бях поуспокоила и си мислех все пак да му дам тортата. Но изведнъж той се надвеси над мен, сграбчил кожено яке в ръка, и ми заповяда да изляза и да работя, и изсъска нещо за това, че кравите не пият бира, за да се почувствам още по-безполезна.