Когато затръшна вратата, аз пъхнах гащеризона в колата, изхвърлих розите, които, разбира се, бяха измръзнали през нощта, и седнах на кухненската маса, едва поемайки си дъх от гняв. Накрая му написах една бележка. Всичко се беше объркало така ужасно, трябваше да направя нещо.
Той се появи чак в седем и петнайсет, с влажна коса и плаха усмивка. Бях намислила да му обясня някои основни моменти от операта, докато хапваме някъде преди представлението, за да създам подходящо състояние на духа, в което да попием „Риголето“, ала нямаше време за това. Втурнахме се към театъра и успях само да му кажа „Честит рожден ден“, преди да започне увертюрата. Той кимна и погледна с присвити очи към програмата в тъмното.
Не всички опери и оперети ми харесват — действието в „Прилепът“ например ми се струва толкова безсмислено и глупаво, че според мен си е загуба на време да гледаш тази оперета, много по-добре е да я слушаш на запис. Но „Риголето“ е нещо друго — това е зрелищна опера, в която се разказва за вина и невинност и за любов противно на здравия разум, а музиката те възнася до небесата. За мен онази вечер Джилда със своята белязана от смърт страст се превърна в Мерта, която безмълвно седеше на фотьойла в психиатричното отделение. На финалната сцена, когато Джилда дава живота си за Херцога, който се забавлява с друга жена, плачех неконтролируемо и забивах нокти в дланите си. Сменях кърпичка след кърпичка, после лампите светнаха и се надявах, че Бени ще разбере.
Но нямаше нужда да се тревожа. Той спеше дълбоко. Беше се отпуснал леко настрани върху седалката, с буза върху ръба, и похъркваше с отворена уста. Трябваха ми десет минути, за да го събудя напълно, и всички ни зяпаха.
След това вечерта, естествено, беше провалена. Не казахме нищо, когато се върнахме в колата му, дори не му предложих да прекара нощта у нас. Както винаги трябваше да става в шест.
Преди да си тръгне, той сложи осакатената си ръка на бузата ми и се усмихна тъжно.
— Сега квит ли сме? — попита. Не успях да се сдържа и целунах гладките му кокалчета.
44
Ясно е като бял ден, че изобщо не върви.
Нямам предвид само фермата. Просто си представям как аз се прибирам някоя вечер напълно скапан — по време на есенната оран например, — а тя стои и ме чака и барабани с пръсти, с билети за опера в ръка. Опера, мили боже! През цялото първо действие имах чувството, че коремът ми къркори по-силно от онази лоена топка с меч, която виеше по сцената така, сякаш призоваваше кравите да се прибират от паша. Скаридата трябва да ми е благодарна, че заспах и се спасих от всичко това, можех да я изложа много повече, ако бях в пълно съзнание. Ако бях буден, навярно просто щях да й кажа какво мисля — на висок глас.
Но тя не изглеждаше особено благодарна. И ми даде да го разбера.
Чудя се дали въобще има нещо, за което сме на едно мнение. Вече и двамата старателно избягваме всичко, свързано с политика. Добре помня първия ни сблъсък. Започна с това, че аз й показах едно читателско писмо във вестника, което ми беше харесало, и завърши с това, че тя ме нарече фашист и заспа с гръб към мен. Карали сме се за какво ли не. Сега сконфузено извръщаме погледи от телевизора, щом кажат нещо, за което знаем, че ще сме на различно мнение.
Просто сме родени под несъвместими зодиакални знаци. Така би рекла леля Астрид, която се интересува от тези неща. С майка все се шегувахме с нея, когато тя сериозно обясняваше какво трябва да правим, ако асцендентът ни е в Юпитер. Бях намерил една статия, в която се твърдеше, че съвременните хороскопи избързват с един месец, защото римският календар, който се е ползвал, когато били изчислени, се е изместил през вековете. Леля Астрид беше толкова объркана и смутена, като й казах, че чак ни стана жал. Тя така се беше вживяла в ролята си на красив, благороден Овен, а сега изведнъж се оказа, че е Риби.
И Скаридата чете хороскопи, но най-вече за да ме дразни.
— Ако се беше родил два дни по-рано, щеше да си мечтателна артистична натура, която се наслаждава на живота и живее ден за ден — каза заядливо веднъж, когато четеше за зодията преди моята. И във въздуха сякаш увисна едно послание, че тогава нещата биха били много по-добре.
— Мечтателните фермери, които живеят ден за ден, накрая фалират или попадат под колелата на трактора си — промърморих аз.
Но в действителност навярно само зодиите ни могат да обяснят защо сме толкова привлечени един от друг, при положение че и двамата ожесточено се съпротивляваме — да, в последно време ми се струва, че точно това правим. Може би трябва да се обърнем към астроложка, която да проучи нещата. Сигурно е някой проклет транзит на Венера, която среща Марс в дванайсетия дом. Има ли начин да извия тези линии и кръгове в друга посока, за да се освободя и да спра да мечтая за малки бледи скариди, и уверено да закрача към щастието с някоя мускулеста, сръчна и трудолюбива млада дама от службата за заместници? А Скаридата би могла да се установи с някой смахнат брадат тип с дълга лятна ваканция и осемнайсет метра рафтове за книги.