Продължихме да се срещаме и след катастрофалния рожден ден, но като че ли вече постоянно се дебнехме един друг и само наблягахме на това колко много пречки съществуват между нас.
— Не мога да си взема отпуск през лятото, ако обаче имах няколко свободни дни през септември, бих отишъл до Лофотен44 да ловя риба! — заявявам жизнерадостно. — Това сигурно не е за теб, нали?
— О, не! Предпочитам Фестивала на авангардния театър в Авиньон! През юли! — не ми остава длъжна тя. — Играят на френски! — добавя.
Опитваме се да се убедим както един друг, така и самите себе си, че е време да си тръгнем от купона, докато все още е забавно. Преди да свърши зле. Аз за нищо на света не искам да наранявам Скаридата, по-скоро бих си отрязал останалите пръсти.
Но не мисля, че тя го разбира. Ужасно ме дразни, когато започне да изрежда всички гадости, които онзи тип Роберт е причинил на приятелката й Мерта.
В последно време често го прави. Чувствам се по някакъв начин лично обвинен, не знам дали усеща, че в тона й се прокрадва „такива са мъжете“. Понякога казвам неща от сорта на „какво пък, може и тя да го е предизвикала“ и тогава Скаридата побеснява от гняв.
— Ама аз не съм такъв! — опитвам да се защитя. — Ти мислиш, че сме егоистични и че се възползваме от жените — но само понеже съм мъж, не мога да поема на плещите си грешките на другите мъже! Ти признаваш ли се за виновна за всички злодеяния на белите срещу останалите раси? А ти си наистина бяла, да знаеш!
Тогава тя казва, че ни най-малко не твърди, че аз съм Роберт, и не разбира защо смятам, че трябва да го защитавам. Той поне не е удрял Мерта, добавя — и ето ме отново, потънал в земята от срам поради факта, че много мъже бият жените си. Така доникъде няма да стигнем.
След тези сблъсъци територията около нас става толкова минирана от всичко изречено и премълчано, че е трудно да продължаваме с игрите си, в които бяхме толкова добри в началото.
Но ако трябва да съм болезнено честен пред себе си, големият проблем за мен се корени в нещо друго. Това ми става все по-ясно и по-ясно, откакто майка умря.
Искам и имам нужда от жена, която може да създаде някакъв дом. Нямам нищо против да купува кюфтетата и да прави торта от пакетче, може да окачва дървени завеси и да избира дрехи, които изглеждат така, сякаш са дарение; но да я е грижа, да видя някаква система в действията й, за да се почувствам у дома. Ама аз мога да си купувам кюфтетата сам, ще каже Скаридата, а на гърба си имам дрехи; та това е като да живея с абсолютния минимум — да поемам храна колкото да не умра от глад, да нося дрехи колкото да не ме арестуват заради неприлично поведение на обществено място.
Скоро няма да се налага да се притеснявам, че ще загубя фермата и ще се озова в някой пропаднал приют за бездомни. Тук започва да прилича на такъв приют, дявол да го вземе! И не знам какво да правя. Без секс ще издържа, случвало се е за дълги периоди, но да бъда бездомен в собствения си дом… това не е никак забавно.
А не мисля, че Скаридата иска да създаде дом с мен. Или че знае как.
45
Животът ми все повече се разпадаше на две части. Инес Лундмарк се беше пенсионирала преждевременно и аз изцяло бях поела ръководството на детския отдел. Оставих работата съвсем да ме погълне — организирах седмица на детския театър, поканих местни художници да илюстрират приказки заедно с децата, започнах преговори с политици за нови помощи за културни събития и за малко да се озова в листата на една партия. Мисля, че си бях създала приятната репутация на човек, богат на идеи, който наистина знае как да прави нещата. Посещавах изложения и семинари извън града и почти бях убедила най-важния човек в общината да отдели пари за фестивал на детското кино. По-късно се оказа, че него го интересуваше нещо друго. Той ми беше предложил заедно да посетим фестивал на детското кино в Полша една събота и неделя. Секретарката му ми се обади и ме помоли да потвърдя, че искаме двойна стая, и изведнъж всички прегръдчици и обръщения „миличка“ си дойдоха на мястото. Когато настоях за обяснение, първо измънка, че се опитвал да спести пари на общината… и че в крайна сметка сме модерни хора, нали? След това каза, че секретарката му не го е разбрала правилно и че тя е един некомпетентен човек, който скоро ще бъде излишен. И дотук с фестивала на детското кино.