Струваше ми се, че един час има ужасно много минути и че всяка минута се проточва до безкрай. Постоянно гледах часовника. Не можех да се накарам да изям дори един йогурт. Веднъж си запуших носа и погълнах три сурови яйца едно след друго, защото си бях втълпила, че страдам от недохранване. Иначе живеех на бульон.
Беше много, много по-лошо от всичко, което бях преживяла, по-лошо от смъртта на Йорян. Нямах сили дори да се срамувам от това. Йорян бе напълно заличен от моето съзнание.
Мерта би могла да ми помогне през първия етап. Но тя беше във възстановителен център в Смоланд46. А и онова, което на нея й се случи, беше неизмеримо по-лошо, ако адът може да се степенува.
Тогава започвах да плача и заради Мерта.
След две седмици се замъкнах обратно на работа. Останалите мислеха, че съм изкарала тежък грип. Само Улоф беше виждал болничния ми лист. Каза ми, че ако искам да говоря с него, той е насреща, и аз почувствах, че сега наистина бих могла. Но не го направих.
Потънах в работа. Вървеше много добре. Всъщност само когато бях напълно заета, се чувствах горе-долу нормално. В момента, в който си отидех вкъщи или останех сама на обяд, имах усещането, че цялото ми лице се разпада. Сякаш беше направено от лего и във всеки миг отделните му части ще се разглобят. През нощта, разбира се, не спях. Лежах и размишлявах за всички пропуснати възможности. Всяка нощ нови. Все повече и повече.
52
Когато бях в града онзи ден, видях Десире за първи път, откакто бяхме скъсали. Беше топло и тя седеше в едно заведение на открито заедно с някакъв прошарен мършав мъж. Навеждаха се един към друг и изглеждаха погълнати от разговора си. На масата имаше цял куп книги. Минах покрай тях достатъчно близо, за да видя, че най-горната е на английски. Естествено. Десире беше с червило и с ново елегантно яркосиньо сако. Косата й бе по-дълга от обикновено и леко вълниста. Прошареният тип се смееше.
Прииска ми се да му избия предните зъби. Не изглеждаше като да носи на бой. Ако Десире му се беше усмихнала с лятната си усмивка, навярно щях да прескоча оградата и да се натреса между тях. Но тя не го направи.
Следващия път трябва да изпратя Анита до града. Явно вече се ориентира в моите задачи толкова добре, колкото и аз.
Когато отпускът й приключи, тя премина на половин работен ден, без дори да повдига въпроса за това. Продължавахме си както преди и аз я научих да кара трактор, за да може да подрежда силоза47, докато докарвам силажирания фураж. Започнахме да ходим с колелата на малки излети, а в петък вечер тя вземаше (един!) филм под наем и купуваше бутилка вино.
Между другото, първият филм, който взе, беше „Полицейска академия“.
В момента, в който оставах сам, надувах радиото до дупка. И някъде в периферията на съзнанието ми се появяваше една нова Десире, с грим и хубави дрехи, която се среща с изискани мъже, които са пътували по света и четат книги на английски. Е, значи, беше получила това, което бе желала! Аз също в крайна сметка.
Чудех се дали понякога си мисли за мен. И какво ли беше искала, когато в началото ми бе звъняла посред нощ. Сигурно да ме обвинява за нещо.
Щеше ми се да седя срещу нея и да се смея и да й кажа колко е хубава с червило и с това ново сако. А тя да ми се усмихва с лятната си усмивка.
Но нали сам бях направил избора си и сега изглежда, сякаш бих могъл да имам всичко — и ферма, и семейство.
С Анита. Навярно така ще стане и това не е толкова зле. Съществуват и по-страшни неща.
Всъщност никога не бях вярвал, че ще се получи между нас със Скаридата. Имаше нещо плашещо в силните чувства, които тя пораждаше у мен и очевидно продължава да поражда — да искам да избия зъбите на един напълно непознат! А и освен това никога не съм имал вяра в така наречените „бракове по любов“, които започват с това, че човек потъва в нечие деколте по време на танц. По-късно, ако притежателката на деколтето е на подходяща възраст и е свободна, се преминава към обичайните ритуали на двойките като кино, семейни вечери, посещения в ИКЕА и почивки на остров Родос, после се запазва дата в църква и всичко върви по мед и масло чак до семейния терапевт.
Нещата сигурно са вървели не по-зле някога, когато родителите са ти избирали жена — тогава поне си знаел, че получаваш свястна жена и след това просто трябва да свикнеш с нея, защото друга няма да получиш. Майка би избрала Анита.
А и ми се струва, че и аз, и Анита чувстваме, че времето ни за романтика е минало. И двамата се нуждаем един от друг — така светът ще има една стара мома и един стар ерген по-малко, на които да се присмива.
47
Силоз — голям склад със специално предназначение (обикновено за съхранение на зърнени храни, брашно и др.). — Б.пр.