— Това вече е друга работа! — заяви Виолет одобрително, когато се срещна с Анита за първи път. Бенгт-Йоран я познаваше отпреди.
Излязох и ударих с юмрук стената на верандата. Но след това се върнах обратно.
Анита не е нито глупава, нито скучна, въпреки че не ме разсмива като Скаридата. Винаги съм я харесвал и ми е било приятно с нея. Но не мога ей така изведнъж да се влюбя, както не мога да започна да пея оперни арии. Просто не ми идва отвътре.
Самата тя никога не би ме попитала дали я „обичам“.
Хората обичат котки и ягодов сладолед, и пуловери с поло яка, и остров Ибиса — и изведнъж трябва да „обичат“ един-единствен човек, докато приключат с това и „заобичат“ някой друг. Това винаги ми е приличало на игра на бутилка.
Мислех си за онази стара шега с щъркела — не вярвам в щъркела, въпреки че съм го виждал с очите си.
Не вярвам в Любовта, въпреки че съм я преживявал.
Бих могъл да кажа аз.
Когато не успявам да заспя, си мисля, че в действителност никога не дадох шанс на любовта. Никога не погледнах толкова напред, че да я поставя пред всичко останало.
Понякога усещам, че все още нямам особено твърда почва под краката си и може би никога вече няма да имам.
Когато мисля за семейство, не мога да спра да си представям Скаридата, бременна, с моето дете като топка в нейното крехко бяло тяло. Да й направя дете… Точно както тя копнееше.
Разбирам хората, които преживяват късо съединение в мозъка, когато смятат, че са срещнали извънземни, и напълно потискат всичките си спомени от срещата. Сякаш не са в състояние да намерят място за тях в своя мисловен свят, който са принудени да изградят наново. И повярвайте ми, аз така ще потисна спомена за Скаридата, че накрая дори няма да мога да открия библиотеката.
53
Сънувах, че съм в магазин, в който има разпродажба на обувки. Сред купищата открих една много красива синя обувка с каишки. Сложих я на десния си крак. В действителност краката ми са слаби и бели като бухалки за бейзбол, но в съня си видях как в тази обувка десният ми крак стана кадифено златист, с изящен като на балерина глезен. Започнах да търся лявата. Когато я намерих, установих, че е много мъничка — като за петгодишно дете.
— Така става понякога — каза продавачката с безразличие. — Както си прецените. Това е единственият ни чифт.
Ама как да си купя различни по размер обувки? Да си отрежа половината стъпало? Излязох унило от магазина и се събудих.
Припомнях си този сън, когато мислите започваха да се реят в посока Бени. Половината стъпало.
Но в моята програма за възстановяване влизаше и нов външен вид. Започнах със спирала за мигли, за да прикрия подпухналите очи, и пудра заради тъмните кръгове. Последва малко червило и осъзнах, че всъщност е доста приятно мъжете да ме забелязват. Всеки път, когато някой ме заглеждаше, беше като едно малко отмъщение на Бени: виждаш ли, все пак има някой, който иска да ме има! Купих си и няколко хубави дрешки в ярки цветове, най-вече за да се уверя, че живея. Успях доста добре.
През май от библиотеката ме изпратиха на курс в Лунд за две седмици. Отидох и до Копенхаген и влязох в Глиптотеката48. На входа има статуя на Ниоба49, заобиколена от всичките си деца. Снимах я с фотоапарата си от всякакви възможни ъгли. След това прекарах часове в залата с бюстове на римски императори и императрици. Към II — III век сл.Хр. те започват да стават по-реалистични, почти като фотографии, и може да се проследи външният вид на един и същи човек от детството до старостта му.
Как ли щях да изглеждам след петдесет години? А Бени?
Обещах си, че при всички положения ще го потърся, когато стана на осемдесет. Това поне не можеше да ми откаже.
По време на почивката си се записах на курс по рисуване с водни бои на западния бряг на Ирландия. По цял ден чайките кръжаха над нас и пищяха, а ние се опитвахме да уловим отблясъците на слънцето по водата долу в подножието на скалите. Двама американци, брат и сестра, ме поканиха в Уисконсин за Коледа. Той беше учител в колеж и с него бе много приятно да се мълчи.
48
Хранилище на произведения на скулптурата (предимно антична) и глиптиката. Най-известните глиптотеки са в Мюнхен и Копенхаген. — Б.пр.
49
В древногръцката митология — таванска царица, майка на много деца. Присмяла се на Лето, че има само две деца — Аполон и Артемида. За наказание двамата избили всичките й деца. — Б.пр.