Всички те се прибираха у дома, при проклетите си веранди с дърворезба, и завиваха децата си, а на сутринта тя ще направи силно кафе, за да му помогне да се окопити, след това ще омеси тесто и ще приготви няколко домашни наденички. За какво, по дяволите, живея аз?
Вече дори не се срамувам да призная, че писах на една от онези агенции, които ти изпращат филипинка за пробен период. Но когато получих проспекта им — намачкани ксерокопия с размазани черно-бели снимки, — стомахът ми се преобърна. Внезапно се зачудих какво ли би си помислила бежовата жена от гробището, ако ме видеше да разглеждам този проспект. Никога не съм падал по-ниско в живота си.
7
Известно време не ми се ходеше на гроба на Йорян. Застудява, казвах си, човек не може да седи там и да си докара някое възпаление на яйчниците. Ще рискуваме, казваха яйчниците, искаме да видим този Горски собственик още веднъж.
Един ден просто станах по средата на събранието за годишния бюджет на библиотеката и тръгнах право към гробището.
Горският собственик, разбира се, не беше там. А и не бях сигурна дали щях да го позная, ако носеше други дрехи и имаше сериозно изражение.
Но усмивката му не бих сбъркала за нищо на света.
Стана ми толкова мъчно за Йорян, моя смугъл, красив, добронамерен Йорян. Някой да стои на гроба ти и да си мисли за други неща! Въпреки че, ако аз лежах под земята, а той седеше на пейката, сигурно щеше да си носи бинокъла за наблюдение на птици.
Влюбването ми в него се изпари още преди да се оженим. Изчезна неусетно като летен тен. Но за разлика от тена, никога не се завърна. И имаше периоди преди сватбата, когато кършех ръце и предчувствах съществуването на нещо отвъд планината, което никога нямаше да видя, не и заедно с Йорян.
В тези периоди засипвах Мерта с въпроси. Наливахме се с кофи чай до три и половина през нощта.
— Няма как да си лудо влюбен завинаги, не е ли така? Нали влюбването малко по малко се заменя с Любов, с нещо по-солидно, върху което се гради връзката? Любов, която е топло приятелство, придружено със секс? — мрънках аз. Боже, как направо не се изповръща в краката ми! Мерта държи книги със съвети за Любовта в тоалетната, за да можеш да си откъснеш страница, когато си в нужда.
— Май и ти не си вярваш — каза тя равнодушно и ме фиксира през дима на неизменните си пурети. Мерта следваше принципа „Слушай Сърцето Си“.
— Та Йорян има всичко — не се предавах аз.
— Според проучване на Асоциацията на потребителите ли? — изсумтя Мерта. — С най-добър резултат сред мъжете във възрастовата група 25-35? Но съществува ли в действителност, или е просто прототип? Проверявала ли си дали не работи на батерии? Заслушай се дали няма да чуеш леко бръмчене от ухото му…
Скоро след това Тръпката Роберт продаде колата й и с парите отиде на остров Мадагаскар без нея. Лицето на Мерта залиня, тя си възвърна духа, като го мразеше, плачеше, работеше бясно и го мразеше още малко преди лягане. А когато той се завърна, красив и с тен, Мерта разтвори обятията си след три седмици.
Това реши нещата за мен. Ако отвъд планината ме чакаше нещо такова, значи ми беше по-добре без него.
Затова се заех със задачата да бъда Щастливо Омъжена. В рамките на половин година нашият брак ни стана удобен като чифт стари домашни пантофи. Солидарно си поделяхме разходите и домакинската работа, канехме колеги на гости с Деместика и истинско българско сирене фета, пребоядисвахме и освежавахме находки от разпродажби и изрязвахме статии, които смятахме, че ще са интересни за другия.
Животът ни в двойното легло беше малко проблематичен и обикновено го отдавахме на моето оскъдно на чувства детство. Йорян бе прилежен в любовната игра, която никога не траеше по-малко от половин час, но аз оставах суха като шкурка и направо дращех.
Разбира се, така и не опознах Йорян.