Глава четвърта
Никой не се яви да идентифицира мъртвата жена. Разследването установи следните факти.
Малко след един часа на осми януари добре облечена жена с лек чуждестранен акцент влязла в кантората на господата Бътлър и Парк, агенти по сделки с недвижимо имущество, в Найтсбридж. Тя обяснила, че желае да наеме или закупи къща край Темза, близо до Лондон. Били й предоставени подробни данни за няколко такива, включително и Мил Хаус. Тя се представила като мисис де Кастина с адрес хотел Риц, но се оказало, че там няма регистриран гост с такова име, а служителите от хотела не могли да разпознаят тялото.
Мисис Джеймс, съпругата на пазача на имението на сър Юстас Педлър, която се грижела за Мил Хаус и живеела в къщичката на портиера край главния път, дала показания. Около три часа следобед на същия ден дошла една дама да гледа къщата. Тя представила разпореждане от агентите за недвижимо имущество и, както обикновено в такива случаи, мисис Джеймс й дала ключовете за къщата. Мил Хаус се намирала на известно разстояние от къщичката на портиера, а мисис Джеймс нямала навик да съпровожда бъдещите наематели. След няколко минути пристигнал млад мъж. По думите на мисис Джеймс той бил висок и широкоплещест, с бронзов загар на лицето и светлосиви очи. Бил гладко избръснат и облечен в кафяв костюм. Обяснил на мисис Джеймс, че бил приятел на дамата, която дошла да огледа къщата, но се отбил до пощата да изпрати телеграма. Тя го упътила към къщата и повече не се замислила за това.
Пет минути по-късно той се появил отново, върнал й ключовете и обяснил, че къщата не била подходяща за тях. Мисис Джеймс не видяла дамата, но си помислила, че тя е тръгнала напред. Забелязала обаче, че младият мъж изглеждал доста разтревожен от нещо. „Изглеждаше като човек, който е видял призрак. Помислих си, че му е прилошало.“
На следващия ден за оглед на имението дошли друга дама и господин. Те открили тялото, което лежало на пода в една от стаите на втория етаж. Мисис Джеймс разпознала дамата, която дошла предния ден. Агентите за недвижимо имущество също разпознали „мисис де Кастина“. Заключението на съдебния лекар било, че смъртта е настъпила преди около двадесет и четири часа. Хората от Дейли Бъджет прибързано стигнали до извода, че човекът от метрото е убил жената, а после се е самоубил. Но тъй като човекът от метрото е бил мъртъв в два часа, а жената е била жива и здрава в три часа, единственият логичен извод бил, че двата случая нямат нищо общо помежду си и че разпореждането за оглед на къщата в Марлоу, което било открито в джоба на мъртвия мъж, е просто едно от онези съвпадения, които твърде често се случват в живота.
Заключението от разследването било „Предумишлено убийство на неизвестно лице или лица“ и на полицията (а и Дейли Бъджет) не оставало нищо друго, освен да издири „мъжа с кафявия костюм“. Тъй като мисис Джеймс твърдяла със сигурност, че в къщата нямало никой, когато дамата влязла, и никой, освен въпросния млад мъж, не е влизал в нея до следобеда на другия ден, било логично да се заключи, че той е убиецът на злощастната мисис де Кастина. Тя удушена с парче шнур и очевидно е била изненадана, като дори не успяла да извика. В черната копринена чантичка, която носела, имало портмоне със значителна сума в него и няколко дребни монети, фина дантелена кърпичка без инициали и билет първа класа за връщане до Лондон. Нищо, за което полицията да се залови.
Това бяха подробностите, публикувани в Дейли Бъджет. „Открийте мъжа с кафявия костюм!“ се превърна в боен вик и през следващите няколко дни. Средно по около петстотин души пишеха ежедневно до вестника, за да съобщят, че са постигнали успех в издирването, а високите млади мъже със загорели лица проклинаха деня, в който шивачите им бяха убедили да си ушият кафяв костюм. Случката в метрото, която бе обявена за обикновено съвпадение, избледня съзнанието на хората.
Но беше ли това съвпадение? Аз не бях съвсем сигурна. Без съмнение бях предубедена — случаят в метрото ме бе обсебил напълно — но определено ми се струваше, че между двете събития има някаква връзка. И при едното, и при другото присъстваше мъж със загоряло лице — очевидно англичанин, който живее в чужбина. А имаше и други неща. Именно мисълта за тях, в края на краищата, ме принуди да предприема това, което сметнах за смела стъпка. Отидох в Скотлан Ярд и поисках да се срещна с човека, комуто беше поверен случаят в Мил Хаус.