— Да, „Полковникът“ винаги е плащал щедро. Отдавам значителна част от неговия успех на това — и на неговия неизменен план за осигуряване на изкупителна жертва. Изключителен ум, несъмнено изключителен ум! И самоотвержен последовател на максимата „Ако искаш нещо да бъде извършено, без да рискуваш, не го върши самият ти!“ И ето — всеки от нас е затънал до уши в престъпления, а той държи всички ни в ръцете си и нито един от нас не разполага с улики срещу него.
Той замълча, като че ли очакваше възражение, но тя не каза нищо и, както преди, продължи да се усмихва на себе си.
— Нито един от нас — продължи да размишлява той. — Все пак, знаете ли, старецът е суеверен. Преди доста години, мисля, той отишъл при една от онези врачки. Тя му предрекла големи успехи в живота, но казала, че някаква жена ще стане причина за неговото падение.
Сега вече успя да я заинтригува. Тя го погледна втренчено.
— Странно, много странно! Някаква жена, казвате?
Той се усмихна и повдигна рамене.
— Без съмнение, след като вече се е… оттеглил, той ще се ожени. За някоя млада красавица от висшето общество, която ще пропилее милионите му по-бързо, отколкото той ги е спечелил.
Надина поклати глава.
— Не, не, няма да стане така. Чуйте, приятелю, утре заминавам за Лондон.
— Но вашият договор тук?
— Ще отсъствам само една нощ. И ще отида инкогнито, като някоя кралска особа. Никой няма да разбере, че съм напускала Франция. И защо мислите, че отивам?
— Едва ли за собствено удоволствие по това време на годината. Януари е отвратителен месец! Сигурно по лична работа, а?
— Точно така. — Тя се изправи и застана пред него. Изящното й лице излъчваше надменна гордост. — Току-що заявихте, че нито един от нас не разполага с улики срещу шефа. Сгрешихте. Аз имам. Аз, една жена, проявих достатъчно разум и смелост, да, смелост — защото за това трябва смелост — за да го изиграя. Нали си спомняте за диамантите на Де Беерс?
— Да, спомням си. В Кимбърли, точно преди да избухне войната? Аз нямах нищо общо с това и никога не научих подробностите, а случаят, по някаква причина, беше потулен, нали? Но плячката си я биваше.
— Камъни на стойност сто хиляди лири. Цялата работа свършихме двама души — под ръководството на „Полковника“, естествено. Точно тогава съзрях и своя шанс. Разбирате ли, планът беше да се подменят мостри на диаманти, донесени от Южна Америка от двама млади търсачи на скъпоценни камъни, които по това време бяха в Кимбърли, с няколко от диамантите на Де Беерс. След това съмнението щеше да падне върху тях.
— Много умно — вметна графът одобрително.
— „Полковникът“ винаги е бил умен. Е, аз извърших това, което трябваше да направя, но сторих и нещо друго! Запазих част от южноамериканските камъни — един или два са уникални и може лесно да се докаже, че никога не са минава ли през ръцете на Де Беерс. Именно с тези камъни държа в ръцете си нашия уважаван шеф. Щом двамата младежи бъдат оправдани, няма начин да не се появят подозрения за неговото участие в тази афера. Мълчах си през всички тези години и ми стигаше да знам, че разполагам с това скрито оръжие, но сега нещата вече се промениха. Искам си цената — а тя ще е висока, бих казала направо главозамайваща.
— Невероятно — заяви графът. — И несъмнено носите тези диаманти навсякъде с вас?
Очите му внимателно обходиха разхвърляната стая. Надина се засмя тихо.
— Нищо подобно. Не съм толкова глупава. Диамантите са на сигурно място, където никой не би се сетил да ги търси.
— Никога не съм мислил, че сте глупава, скъпа моя, но те си позволя да отбележа, че проявявате необмислена дързост. „Полковникът“ не е от този тип хора, които на драго сърце биха се оставили да ги изнудват.
— Не се боя от него — изсмя се тя. — Има само един човек, от който някога съм се бояла — и той е мъртъв.
Мъжът я изгледа с любопитство.
— Е, да се надяваме тогава, че няма да възкръсне — шеговито рече той.
— Какво искате да кажете? — рязко извика танцьорката.
Графът придоби леко учуден вид.
— Само това, че възкресението му ще ви постави в неудобно положение — обясни той. — Глупава шега.
Тя въздъхна облекчено.
— О, не, той наистина е мъртъв. Убиха го през войната. Това беше един мъж, който някога… беше влюбен в мен.
— В Южна Африка? — небрежно попита графът.