— Всичко е наред, госпожице. Можем да вървим.
Той ме поведе към седемнадесета каюта. Тя бе по-малка от тринадесета, но много ми хареса.
— Веднага ще донеса нещата ви, госпожице.
В този момент обаче на вратата застана мъжът със зловещото лице (както го бях кръстила).
— Извинете — каза той, — но тази каюта е запазена за сър Юстас Педлър.
— Всичко е наред, сър — обясни стюардът. — Подреждаме тринадесети номер вместо тази.
— Не, трябваше да получа номер 17.
— Тринадесета каюта е по-хубава, сър. По-голяма е.
— Специално избрах номер 17 и домакинът каза, че ще ми я даде.
— Съжалявам — казах аз хладно. — Но номер 17 е определена за мен.
— Не мога да се съглася с това.
Стюардът се намеси.
— Другата каюта е съвсем същата — просто е по-хубава.
— Искам номер 17.
— Какво става тук? — попита нов глас. — Стюард, донесете нещата ми тук. Тази каюта е моя.
Беше съседът ми по маса от обяд, преподобният Едуард Чичестър.
— Моля за извинение — казах аз. — Каютата е моя.
— Запазена е за сър Юстас Педлър — каза мистър Паджет.
Всички бяхме започнали да се разгорещяваме.
— Съжалявам, но не мога да се съглася с това — каза Чичестър със смирена усмивка, която не успя да прикрие решимостта му да постигне своето. Забелязала съм, че смирените хора са винаги упорити.
— За вас е определена номер 28, откъм левия борд — каза стюардът. — Много хубава каюта сър.
— Боя се, че няма да престана да настоявам. Беше ми обещана каюта номер 17.
Бях ме стигнали да задънена улица. Никой нямаше намерение да отстъпва. Честно казано, аз поне бих могла да се оттегля от спора и да улесня нещата, като предложа да се настаня в двадесет и осма каюта. При положение, че не съм в тринадесета, за мен беше все едно в коя каюта ще бъда. Но бях разгневена. Нямах никакво намерение първа да отстъпя. Освен това Чичестър не ми харесваше. Той имаше изкуствени зъби, които тракаха, когато се хранеше. Доста хора са били намразвани и за по-незначителни неща.
Всички повтаряхме безспир едни и същи доводи. Стюардът ни уверяваше, при това още по-разгорещено, че другите две каюти са по-хубави, но никой не му обръщаше внимание, Паджет започна да губи самообладание. Чичестър запазваше спокойствие. С доста усилия аз също успявах да се сдържам. И отново никой не отстъпваше ни на йота.
С намигване и една прошепната дума стюардът ми подсказа какво да правя. Измъкнах се незабелязано от сцената. За щастие, почти веднага срещнах домакина.
— О, моля ви — рекох аз, — нали казахте, че мога да се настаня в седемнадесета каюта? Но другите не искат да отстъпят. Мистър Чичестър и мистър Паджет. Ще ми позволите да се нанеса в нея, нали?
Винаги съм казвала, че никой не може да се сравнява с моряците по отношение на любезността им към дамите. Моят малък домакин напълно оправда това. Той тръгна към спорещите, заяви, че номер 17 е предназначена за мен и че те могат да заемат съответно номера 13 и 28 или да останат в старите си каюти — което предпочетат.
Позволих си с очи да му кажа какъв герой е и след това се настаних в новото си владение. Спорът ми се отрази много добре, морето беше спокойно. С всеки изминал ден времето ставаше по-топло. Морската болест беше вече зад гърба ми!
Качих се на палубата и бях посветена в тайните на играта на въжени обръчи. Записах се за участие в най-различни спортни игри. На палубата сервираха чай и аз си хапнах с апетит. След чая играх карти с няколко приятни млади мъже. Те бяха изключително любезни с мен. Почувствах, че животът е чудесен.
Сигналът за преобличане дойде като изненада за мен и аз забързано се отправих към каютата си. Стюардесата ме очакваше с притеснен вид.
— Във вашата каюта има някаква силна миризма, госпожице. Не мога да разбера какво е, но се съмнявам дали ще можете да спите тук. Мисля, че има една свободна първокласна каюта на палуба „С“. Може да се преместите в нея — просто само за тази вечер.
Миризмата наистина беше много лоша — от нея ми се повдигаше. Казах на стюардесата, че ще помисля по въпроса за преместването, докато се обличам. Справих се набързо с тоалета си, като през цялото време бърчех нос от отвращение.
Каква беше тази миризма? Умрял плъх? Не, още по-лоша — и съвсем различна — тежка миризма на чесън. И все пак ми беше позната. Бях я срещала и преди. Нещо… Аха! Точно така. Асафетида! През войната бях работила известно време в амбулаторията на една болница и бях опознала различните упойващи лекарства.