„Да следи?“
„За вашата безопасност, сър Юстас. В случай, че някой се опита да ви нападне.“
„Така умееш да ободряваш хората, Паджет — казах аз. — Мисля, че си въобразяваш. Ако бях на твое място, щях да се маскирам за танците като мъртвешки череп или палач. Това би подхождало на твоята мрачна хубост.“
Това го накара да замълчи, поне за момента. Качих се на палубата. Ан Бедингфийлд беше увлечена в разговор с Чичестър, свещеника — мисионер. Жените винаги се въртят около свещеници.
Човек с моята фигура не обича да се навежда, но аз бях така любезен да вдигна някакво листче, което беше паднало до краката на свещеника.
Моите усилия не бяха възнаградени с благодарствени думи. Всъщност без да искам видях какво пишеше на листчето. Имаше само едно изречение:
Не се опитвай да действаш сам или ще стане по-зле за теб.
Виж ти, с какви неща се занимавал свещеникът! Чудя се що за човек е този Чичестър? Той изглежда кротък като агънце. Външността обаче често мами. Ще попитам за него Паджет. Паджет винаги знае всичко.
Отпуснах се елегантно в моя шезлонг до мисис Блеър, като по този начин прекъснах нейния tete-a-tete с Рейс, и подхвърлих, че вече не знам какво да мисля за днешното духовенство.
След това я поканих да вечеря с мен в деня на Бала с маски. По един или друг начин Рейс също успя да бъде включен в поканата.
След обяда момичето Бедингфийлд дойде и седна при нас за кафето. Оказах се прав за краката — те наистина са най-хубавите на борда. На всяка цена ще поканя и нея на вечеря.
Много бих искал да узная каква пакост е извършил Паджет във Флоренция. При всяко споменаване на Италия той направо рухва. Ако не знаех, че е изключително почтен човек — бих започнал да подозирам, че се е замесил в някоя непочтена amour…
Започвам да се чудя! Дори и най-почтените хора… Ако е така, това би ме развеселило безкрайно! Паджет — с престъпна тайна! Чудесно!
Глава тринадесета
Беше необикновена вечер.
Единственият костюм от лавката на бръснаря, който ми стана, беше на мечок — играчка. Нямам нищо против да се правя на мечок пред няколко хубави млади момичета през някоя зимна вечер в Англия, но едва ли това е идеалният костюм за екватора. Въпреки всичко успях да предизвикам голямо веселие и спечелих първа награда за „донесен на борда“ — абсурдно определение за костюм, който бях наел само за вечерта. Но тъй като никой нямаше и най-малка представа дали костюмите са готови или донесени, това беше без значение.
Мисис Блеър отказа да се маскира. Очевидно тя е на едно мнение е Паджет по този въпрос. Полковник Рейс последва нейния пример. Ан Бедингфийлд беше измислила за себе си цигански костюм и изглеждаше изключително добре. Паджет каза, че има главоболие и не се яви. Като негов заместник поканих един дребен особняк на име Рийвс. Той е виден член на Южноафриканската лейбъристка партия. Ужасно човече, но аз искам да бъда в добри отношения с него, тъй като той ме снабдява с информация, която ми е необходима. Искам да разбера мнението и на двете страни за събитията в Ранд.
Танците бяха нещо невероятно. Танцувах два пъти с Ан Бедингфийлд и тя се престори, че й харесва. Поканих веднъж мисис Блеър, която изобщо не си направи труда да се преструва и измъчих няколко други девойчета, чиято външност ми бе направила приятно впечатление.
След това слязохме на вечеря. Бях поръчал шампанско, стюардът препоръча Клико от 1911 година като най-доброто, което имат на борда и аз приех предложението му. Изглежда бях уцелил единственото нещо, което беше в състояние да развърже езика на полковник Рейс. Не искам да кажа, че е необщителен, но тази вечер той беше наистина разговорлив. Известно време това ме забавлява, после си дадох сметка, че не аз, а полковник Рейс се превръща в душата на компанията.
Той се опита да ме подразни за това, че водя дневник.
— Някой ден от него ще излязат наяве всичките ви прегрешения, Педлър.
— Скъпи ми Рейс — казах аз. — Смея да отбележа, че не съм чак такъв глупак, за какъвто ме вземате. Може и да върша прегрешения, но не ги записвам черно на бяло. След смъртта ми изпълнителите на моето завещание ще могат да научат мнението ми за доста хора, но се съмнявам дали ще открият какво да добавят към своето мнение за мен. Това му е хубавото на един дневник, че отразява характера на други хора, а не нашия собствен характер.
— При все това има нещо, което се нарича несъзнателно саморазкриване.