— В очите на един психоаналитик всички неща са низки — афористично отговорих аз.
— Животът ви сигурно е бил много интересен, полковник Рейс — каза мис Бедингфийлд, вперила в него широко отворените си, светнали очи.
Ето как го правят тези момичета! Отело е очаровал Дездемона със своите разкази, но, о, нима Дездемона не е очаровала Отело с начина, по който го е слушала? Както и да е, момичето наистина разпали Рейс. Той започна да разказва истории за лъвове. Мъж, който е убил доста лъвове, съвсем несправедливо има преимущество пред останалите си събратя. Стори ми се, че е дошло време и аз да разкажа история за лъвове, при това някоя по-весела.
— Между другото — забелязах аз, — това ми напомня за един доста вълнуващ разказ, който чух. Мой приятел бил на ловна експедиция някъде в Източна Африка. Една нощ излязъл от палатката си по някаква причина и бил стреснат от ръмжене. Обърнал се рязко и видял лъв, готов за скок. Бил оставил пушката си в палатката. Той се навел светкавично и лъвът скочил над главата му. Разярен, че не е улучил, звярът изръмжал и се приготвил да скочи отново. Моят приятел пак се навел и лъвът пак скочил над него. Така станало и третия път, но сега той бил близо до входа на палатката, втурнал се вътре и грабнал пушката си. Когато излязъл с пушка в ръка, лъвът бил изчезнал. Това доста го озадачило. Пропълзял до гърба на палатката, където имало малко сечище. Лъвът, разбира се, бил там и се упражнявал да скача.
Думите ми бяха приети с бурни аплодисменти. Пийнах малко шампанско.
— При друг случай — отбелязах аз — този мой приятел имал второ любопитно преживяване. Пътувал из вътрешността на континента с впряг от мулета и тъй като искал да стигне целта си преди слънцето да напече, наредил на хората си да запрегнат по тъмно. Те трябвало да положат доста усилия, докато направят това, тъй като мулетата били много неспокойни, но най-накрая успели да се справят и потеглили. Мулетата препускали като бесни и когато се развиделило, те разбрали каква е причината. В тъмнината хората му запрегнали отзад във впряга един лъв.
Това също се прие добре и на масата настана известно оживление, но не съм сигурен дали основната причина за него не беше моят приятел, членът на Лейбъристката партия, който през цялото време остана блед и сериозен.
— Господи! — възкликна той притеснено. — Ами кой го е разпрегнал?
— Трябва да отида в Родезия — заяви мисис Блеър. — След това, което ни разказахте, полковник Рейс, просто трябва да отида там. Пътуването обаче е ужасно, пет дни с влака.
— Трябва да дойдете с мен, с личния ми вагон — галантно казах аз.
— О, сър Юстас, колко мило от ваша страна! Сериозно ли говорите?
— Дали говоря сериозно! — възкликнах укорително аз изпих още една чаша шампанско.
— Само седмица още и ще бъдем в Южна Африка — въздъхна мисис Блеър.
— Ах, Южна Африка — казах аз прочувствено и започнах да цитирам една скорошна моя реч, която изнесох в Колониалния Институт. — Какво може да покаже на света Южна Африка? Какво, наистина? Своите плодове и ферми, своята вълна и акациеви дървета, своите стада и кожи, своето злато и диаманти…
Бързах, защото знаех, че щом спра, Рийвс ще се намеси и ще започне да ми разправя, че кожите не струват, защото животните се закачали по оградите от бодлива тел или нещо от този род, ще разкритикува всичко останало и накрая ще завърши с несгодите на миньорите в Ранд. А аз не бях в настроение да ме ругаят, че съм капиталист. Бях прекъснат, но от друго лице, при споменаването на вълшебната дума диаманти.
— Диаманти! — възторжено възкликна мисис Блеър.
— Диаманти! — ахна мис Бедингфийлд.
И двете се обърнаха към полковник Рейс.
— Били сте в Кимбърли, предполагам?
Аз също съм бил в Кимбърли, но не успях навреме да се обадя. Рейс беше отрупан с въпроси. Какво представляват мините? Вярно ли е, че местните жители са принудени да живеят затворени в лагери? И прочие.
Рейс отговаряше на въпросите им и показа, че е добре запознат с тази тема. Той описа методите за подслоняване на местните жители, претърсванията и различните предпазни мерки, които се вземат в мините Де Беерс.
— Значи практически невъзможно е да се откраднат диаманти? — попита мисис Блеър с такова явно разочарование, като че ли беше тръгнала натам единствено с тази цел.
— Няма нищо невъзможно, мисис Блеър. Случват се и кражби — като онзи случай, за който ви разказах — когато негърът скрил камъка в раната си.
— Да, но в по-големи количества?