— Мисля, че е най-вълнуващото нещо, което някога съм чувала! А сега, като начало, ще престанете да ме наричате мисис Блеър. Сюзън е много по-добре. Разбрахме ли се?
— С най-голямо удоволствие, Сюзън.
— Браво. Хайде сега да се захващаме за работа. Казвате, че в секретаря на сър Юстас — не онзи мрачен Паджет, а другия — сте разпознали мъжа, който е бил ранен и е потърсил подслон във вашата каюта?
Аз кимнах.
— Ето две брънки, които свързват сър Юстас с тази заплетена история. Жената, която е била убита в неговата къща и неговият секретар, който е бил ранен в един посред нощ. Не подозирам самия сър Юстас, но не може всичко да бъде случайно стечение на обстоятелствата. Сигурно съществува някаква връзка, дори ако той самият не знае каква е тя. Освен това тази странна работа със стюардесата — продължи тя замислено. — Как изглеждаше?
— Не й обърнах внимание. Бях толкова развълнувана и напрегната — и толкова се разочаровах от появата на стюардесата. Но да — мисля, че лицето й ми се стори познато. Разбира се, че ще ми е познато, ако съм я виждала на кораба.
— Лицето й ви се е сторило познато — каза Сюзън. — Сигурна ли сте, че не е бил мъж?
— Наистина беше доста висока — признах аз.
— Хм. Едва ли е бил сър Юстас, така си мисля, нито пък мистър Паджет… Почакайте!
Тя грабна някакъв лист и започна трескаво да рисува. Погледна резултата с наклонена на една страна глава.
— Доста добра прилика с преподобния Едуард Чичестър. А сега детайлите. — Тя ми подаде листа. — Това ли е вашата стюардеса?
— Ами да — извиках аз. — Колко сте съобразителна, Сюзън!
Тя отхвърли комплимента с пренебрежителен жест.
— През цялото време имах някакви съмнения спрямо този Чичестър. Помните ли как изпусна чашата си е кафе, когато говорехме за Крипън онзи ден?
— И се опита да получи каюта седемнадесет!
— Да, дотук всичко съвпада. Но какво означава това? Какво наистина е трябвало да се случи в един часа в седемнадесета каюта? Не може да е било раняването на секретаря. Не би имало никакъв смисъл то да бъде организирано в точно определен час, на точно определен ден и на точно определено място. Не, трябва да е била някаква среща, за която той е бързал и по пътя е бил ранен с нож, но с кого е трябвало да се срещне? Със сигурност не с вас. Може би с Чичестър. Или пък с Паджет.
— Това е малко вероятно — възразих аз. — Те могат да се срещнат по всяко време.
И двете помълчахме минута-две, след което Сюзън опита да подходи по нов начин.
— Може би в каютата е имало нещо скрито?
— Това ми изглежда по-вероятно — съгласих се аз. — И би дало обяснение на въпроса защо нещата ми са били претърсвани на следващата сутрин. Но там нямаше нищо скрито, сигурна съм.
— Не би ли могъл младежът да пусне нещо в някое чекмедже предната вечер?
Аз поклатих глава.
— Щях да го видя.
— А дали не са търсили вашето скъпоценно листче?
— Може би, но ми се струва съвсем безсмислено. На него имаше само време и дата — и двете вече минали.
Сюзън кимна.
— Така е, разбира се. Не, не е било листчето. Между впрочем, то у вас ли е? Много бих искала да го видя.
Бях донесла листчето със себе си като веществено доказателство номер едно и й го подадох. Тя го разгледа внимателно с присвити очи.
— След седемнадесет има точка. А защо няма точка и след едно?
— Има известно разстояние — посочих аз.
— Да, има разстояние, но…
Изведнъж тя стана и се втренчи в листчето, като го държеше колкото се може по-близо до лампата. Долавях в поведението й едва сдържано вълнение…
— Ан, това не е точка. Това е дефект в хартията. Дефект в хартията, виждате ли? Тъй че той няма значение и трябва да се вземат предвид само разстоянията — разстоянията!
Застанах до нея. Прочетох цифрите така, както сега ги виждах.
— Едно, седемдесет и едно, двадесет и две.
— Виждате ли — каза Сюзън, — едно и също, но не съвсем. Часът пак е един, а датата двадесет и втори — каютата е седемдесет и първа! Моята каюта, Ан!
Стояхме и се гледахме една друга, толкова доволни от нашето ново откритие и така прехласнати от вълнение, че човек би могъл да си помисли, че сме решили цялата загадка. След това действителността осезателно ми напомни за себе си.
— Но, Сюзън, нали тук нищо не се е случило в един часа на двадесет и втори?
Нейното лице също помръкна.