— Не… Нищо.
Хрумна ми нещо друго.
— Това не е вашата каюта, нали, Сюзън? Искам да кажа, не е тази, която първоначално беше ангажирана за вас?
— Не, домакинът ми помогна да я сменя.
— Питам се дали не е била запазена за някой друг, преди да отплаваме — някой, който не е дошъл. Мисля, че можем да разберем.
— Не е необходимо да правим това, циганко — извика Сюзън. — Аз знам. Домакинът ми каза, че била запазена за някоя си мисис Грей, но изглежда това име е било просто псевдоним на известната Мадам Надина. Нали знаете, тя е прочута руска танцьорка. Никога не е играла в Лондон, но парижани са полудели по нея. Тя имаше огромен успех там през цялата война. Мисля, че е абсолютна негодница, но е изключително привлекателна. Домакинът изрази искреното си съжаление, че тя не е на борда, когато ми даваше каютата, а полковник Рейс ми разказа много неща за нея. Изглежда в Париж се носели доста странни слухове по неин адрес. Подозирали я в шпионаж, но не могли нищо да докажат. Мисля си, че полковник Рейс е бил там точно по този повод. Той ми разказа някои доста любопитни неща. Имало някаква професионално организирана банда, при това съвсем не германска. Всъщност я оглавявал мъж, когото наричали „Полковника“ и за когото се смята, че бил англичанин, но не могли по никакъв начин да установят неговата самоличност. Няма обаче никакво съмнение, че контролирал голяма организация от международни мошеници. Кражби, шпионаж, грабежи — занимавал се с всичко — и обикновено намирал някоя невинна изкупителна жертва, която да отговаря за престъпленията. Трябва да е бил дяволски умен! Предполагало се, че тази жена е един от неговите агенти, но не могли да попаднат на нищо, което да я уличи. Да, Ан, на прав път сме. Надина е точно такава жена, която би могла да бъде замесена в подобна история. Но къде е тя? Защо не е отплавала?
Озари ме внезапно прозрение.
— Тя е искала да отплава — казах аз бавно.
— Тогава защо не го е сторила?
— Защото е била мъртва, Сюзън. Надина с била жената, убита в Марлоу!
Мислено се върнах в голата стая в празната къща и отново ме обзе онова трудно определимо усещане за нещо опасно и зловещо. С него дойде и споменът за падащия молив и намерената ролка с филм. Ролка с филма — това ми напомни за нещо скорошно. Къде бях чула да се споменава за ролка с филм? И защо свързвах тази мисъл с мисис Блеър?
Внезапно се спуснах към нея и във вълнението си едва не я разтърсих.
— Вашият филм! Онзи, който са ви върнали през отдушника. Не беше ли това на двадесет и втори?
— Онзи, който загубих?
— Откъде знаете, че е същият? Кому е притрябвало да ви го връща по този начин — посред нощ? Това е безумно. Не — това е било съобщение! Филмът е бил изваден от жълтата метална ролка и на негово място са сложили нещо друго. У вас ли е все още?
— Може и да съм го използвала. Не, ето го. Спомням си, че го хвърлих на лавицата до койката.
Тя ми го подаде.
Беше най-обикновена метална ролка, такава, в която се поставят филми, предназначени за тропиците. Поех я с трепереща ръка, но още докато правех това, сърцето ми щеше да се пръсне. Тя беше забележимо по-тежка от обикновено.
С треперещи пръсти разлепих лейкопласта, който осигуряваше нейната херметичност. Свалих капачето и на леглото се изсипа поток от матови стъклени камъчета.
— Камъчета — казах аз, искрено разочарована.
— Камъчета? — извика Сюзън.
Нейният тон ме наелектризира.
— Камъчета? Не, Ан, не камъчета! Диаманти!
Глава петнадесета
Диаманти!
Запленена, аз не можех да откъсна поглед от купчинката стъкълца върху койката. Взех едно, което, ако не беше толкова тежко, можеше да бъде парченце от счупена бутилка.
— Сигурна ли сте, Сюзън?
— О, да, скъпа моя. Твърде често съм виждала необработени диаманти, за да имам някакви съмнения. А са и много красиви. Ан — бих казала, че някои от тях са изключителни. Сигурно има някаква история около тях.
— Историята, която чухме тази вечер — извиках аз.
— Искате да кажете…?
— Историята на полковник Рейс. Това не може да бъде съвпадение. Той я разказа нарочно.
— За да види какъв ефект ще има?
Кимнах.
— Какъв ефект ще има върху сър Юстас?
— Да.
Но още докато казвах това, ме обзе съмнение. Дали наистина сър Юстас беше подложен на изпитание или историята беше разказана специално заради мен? Спомних си впечатлението, с което останах онази вечер — че съзнателно ме „обработват“. По една или друга причина полковник Рейс хранеше съмнения. Но каква беше неговата роля? По какъв начин той би могъл да е свързан с цялата тази афера?