Все още го държах за ръката и почувствах как той изведнъж потръпна.
— Съвсем не, мис Бедингфийлд, съвсем не — каза той сериозно. — С най-голямо удоволствие бих ви разказал за Флоренция, но наистина има няколко телеграми…
— О, мистър Паджет, какъв неубедителен претекст. Ще кажа на сър Юстас…
Не успях да довърша. Той отново потръпна. Нервите му бяха опънати до скъсване.
— Какво точно ви интересува?
Неговият примирен страдалчески тон ме накара вътрешно да се усмихна.
— О, всичко! Картините, маслиновите дървета…
Замълчах, като не знаех какво друго да кажа.
— Предполагам, говорите италиански? — продължих отново.
— Нито дума, за нещастие. Но, разбира се, с помощта на портиерите и ъ-ъ-ъ… на гидовете…
— Точно така — побързах да отговоря аз. — А коя картина най-много ви хареса?
— О, ъ-ъ-ъ… Мадоната… Рафаел… нали разбирате.
— Прекрасната стара Флоренция — промълвих аз разчувствано. — Толкова живописно е по бреговете на Арно. Красива река. А Дуомо, спомняте ли си Дуомо?
— Разбира се, разбира се.
— Тя също е красива река, нали? — подхвърлих наслуки аз. — Дори по-красива от Арно?
— Определено, бих казал.
Окуражена от успеха на моята малка уловка, аз продължих да го разпитвам, но нямаше почти никакво съмнение. С всяка казана дума мистър Паджет затъваше все повече. Човекът никога през живота си не беше ходил във Флоренция.
Но щом не е ходил във Флоренция, къде е бил тогава? В Англия? Дали наистина е бил в Англия по време на загадъчните събития в Мил Хаус? Реших се на смела стъпка.
— Странно — казах аз, — мислех си, че съм ви виждала някъде и преди. Но сигурно греша — защото сте били във Флоренция по това време. И все пак…
Огледах го внимателно. Погледът му беше като на някое преследвано животно. Той прекара език по пресъхналите си устни.
— Къде… ъ-ъ-ъ… къде…
— … мисля, че съм ви срещала? — довърших вместо него. — В Марлоу. Нали знаете Марлоу. Ами да, разбира се, колко глупаво от моя страна, та нали сър Юстас има къща там!
Но като промърмори някакво несвързано извинение, моята жертва стана и бързо се отдалечи.
Тази нощ нахлух в каютата на Сюзън, като изгарях от вълнение.
— Виждате ли, Сюзън — изтъкнах аз, след като завърших разказа си, — той е бил в Англия, в Марлоу, по време на убийството. Все още ли сте толкова сигурна, че е виновен „мъжът с кафевия костюм“?
— Сигурна съм в едно — каза Сюзън и в очите й неочаквано се появиха весели пламъчета.
— И какво е то?
— Че „мъжът с кафевия костюм“ изглежда по-добре от клетия мистър Паджет. Не, Ан, не се сърдете. Исках само да ви подразня. Седнете. Като оставим шегата настрана, мисля, че сте направили много важно разкритие. До този момент мислехме, че Паджет има алиби. Сега знаем, че няма.
— Точно така — казах аз. — Не трябва да го изпускаме от очи.
— Както и всички останали — унило добави тя. — Е, това е едно от нещата, за които исках да поговоря с вас. За това — и за паричната страна на въпроса. Не, престанете да си вирите носа! Знам, че сте глупаво горда и независима, но в този случай трябва да се вслушате в здравия разум. Ние сме съдружници — не бих ви предложила и пукнато пени само защото сте ми симпатична, или защото нямате никакви приятели — аз търся вълнуващи преживявания и съм готова да платя за това. Ще се впуснем в това начинание двете заедно, независимо от цената. Като начало ще отседнете с мен в хотел Маунт Нелсън на мои разноски и ще планираме своите действия.
Поспорихме по този въпрос. В края на краищата аз отстъпих, но това не ми харесваше. Исках да действам сама.
— Разбрахме се — каза накрая Сюзън, като стана и се протегна с прозявка. — Изтощена съм от собственото си красноречие. А сега — да обсъдим жертвите си. Мистър Чичестър продължава за Дърбан. Сър Юстас ще се настани в хотел Маунт Нелсън в Кейп Таун, а след това ще замине за Родезия. Ще наеме частен вагон и в момент на великодушие, след четвъртата чаша шампанско, ми предложи място в него. Готова съм да се закълна, че не го направи чистосърдечно, но няма да може да се отметне, ако го помоля да изпълни обещанието си.
— Чудесно — одобрих аз. — Вие дръжте под око сър Юстас и Паджет, а аз ще се заема с Чичестър. Ами полковник Рейс?
Сюзън ме изгледа учудено.
— Ан, нали не искате да кажете, че подозирате…