Той отговори с ожесточение, което силно ме изненада.
— Не! Не искам да имам нищо общо нито с вас, нито с която и да е друга жена. Не можете да ме уплашите.
Както и преди, кръвта започна да нахлува в главата ми.
— Може би — казах аз — вие не си давате сметка, че сте в ръцете ми? Една дума да кажа на капитана…
— Кажете я — презрително отговори той. След това бързо пристъпи към мен: — И така, както си даваме сметка за разни неща, моето момиче, давате ли си сметка, че в този момент вие сте изцяло в моите ръце? Бих могъл да стисна гърлото ви ей така. — С бързо движение той подкрепи думите си с действия. Почувствах как две ръце ме хванаха за гърлото и го стиснаха, макар и леко. — Ей така — и ще ви удуша! А после — като нашия припаднал приятел тук, но много по-успешно — ще хвърля трупа ви на акулите. Какво ще кажете за това?
Не казах нищо. Засмях се. И все пак знаех, че опасността е съвсем истинска. Точно в този момент той ме мразеше. Но аз знаех, че обичам тази опасност, че харесвам допира на ръцете му върху гърлото си. Че не бих заменила този миг за нищо на света…
Той се изсмя и ме пусна.
— Как се казвате? — запита той рязко.
— Ан Бедингфийлд.
— Нищо ли не може да ви изплаши, Ан Бедингфийлд?
— О, плашат ме — казах аз с хладина, което далеч не изпитвах — оси, язвителни жени, прекалено млади мъже, хлебарки и надменни продавачи.
Той отново се изсмя както преди. След това побутна безчувствения Паджет с крак.
— Какво да правим с тази отрепка? Да го изхвърлим през борда? — попита той небрежно.
— Ако искате — отговорих също така спокойно аз.
— Възхищавам се на вашите откровено кръвожадни инстинкти, мис Бедингфийлд. Но ще го оставим да се свести на спокойствие. Той не е сериозно наранен.
— Виждам, че не желаете второ убийство — мило казах аз.
— Второ убийство?
Той изглеждаше искрено озадачен.
— Жената в Марлоу — припомних му аз, като внимателно следях за ефекта от думите си.
Лицето му придоби мрачен и замислен вид. Изглеждаше така, като че ли е забравил за моето присъствие.
— Можех да я убия — каза той. — Понякога ми се струва, че исках да я убия…
В гърдите ми се надигна дива омраза към мъртвата жена. Самата аз бих могла да я убия, ако в този момент беше застанала пред мен…
Защото той сигурно е бил влюбен в нея някога… сигурно… сигурно — за да изпитва такива чувства!
Овладях се и заговорих със спокоен глас:
— Струва ми се, че си казахме всичко, каквото имаше да си кажем — освен лека нощ.
— Лека нощ и сбогом, мис Бедингфийлд.
— Довиждане, мистър Лукас.
— Защо казвате това — довиждане, имам предвид?
— Защото ми се струва, че пак ще се срещнем.
— Не и ако мога да го избегна!
Колкото и категоричен да беше тонът му, аз не се обидих. Напротив, поздравих се със скрито задоволство. Не съм чак такава глупачка.
— Все едно — тихо казах аз. — Мисля, че ще се видим пак.
— Защо?
Поклатих глава, неспособна да обясня чувството, което беше породило думите ми.
— Не искам никога вече да ви виждам — каза внезапно и яростно той.
Думите му наистина бяха много груби, но аз само леко се усмихнах и потънах в мрака.
Чух как тръгна след мен, а след това спря и из палубата отекна някаква дума. Струва ми се, че беше „вещица“!
Глава седемнадесета
Хотел Маунт Нелсън, Кейп Таун
Наистина огромно облекчение е да се слезе от Килморден Касъл. През цялото време, докато бях на борда, имах чувството, че съм попаднал в плетеница от интриги. Като капак на всичко последната нощ Гай Паджет да вземе да се забърка в някаква пиянска свада. Може да се дадат всякакви задоволителни обяснения, но в края на краищата всичко се свежда именно до това. Какво друго бихте си помислили, ако някой се яви пред вас с цицина на слепоочието, голяма колкото яйце и с око, преливащо във всички цветове на дъгата?
Разбира се, Паджет упорито държи да придаде нещо загадъчно на цялата работа. Ако слушате него, бихте си помислили, че насиненото му око е пряк резултат от неговата преданост към моите интереси. Разказът му беше твърде объркан и несвързан и ми трябваше доста време, преди да разбера за какво става дума.
Първо, той забелязал някакъв мъж, който се държал подозрително. Това са думите на Паджет. Взел ги е направо от страниците на някой разказ за немски шпиони. Какво точно разбира под човек, който се държи подозрително, и той самият не знае. Точно това му и казах.