„Той се промъкваше крадешком, а беше и посред нощ, сър Юстас.“
„Добре, а ти самият какво си правил? Защо не си бил в леглото и защо не си спял като добър християнин?“ — попитах аз раздразнено.
„Шифровах вашите телеграми, сър Юстас и печатах последните страници от дневника ви.“
Няма начин Паджет да не е винаги прав. И на всичко отгоре се изкарва и мъченик!
„Е?“
„Просто си мислех да хвърля един поглед наоколо, преди да си легна, сър Юстас. Човекът идваше по коридора откъм вашата каюта. Още щом го видях как се оглежда, веднага си помислих, че има нещо нередно. Той се промъкна по стълбите край салона. Аз го последвах.“
„Скъпи ми Паджет — казах аз, — защо бедният човечец да не може да се качи на палубата, без някой да го следва по петите? Доста хора даже спят на палубата — винаги съм си мислел, че е страшно неудобно. Моряците те заливат с вода в пет сутринта, когато започнат да я мият. — При тази мисъл просто настръхнах. — Както и да е — продължих аз, — ако си тръгнал да притесняваш някой беден нещастник, който страда от безсъние, не се учудвам, че ти е стоварил един.“
Паджет изчака търпеливо да завърша.
„Ако бъдете така добър да ме изслушате, сър Юстас. Бях убеден, че човекът се е навъртал около вашата каюта, където няма никаква работа. Единствените две каюти в дъното на коридора са вашата и тази на полковник Рейс.“
„Рейс — казах аз, като съсредоточено си запалих пура — може сам да се грижи за себе си и без твоята помощ, Паджет след малко добавих: — Както и аз!“
Паджет приближи към мен и задиша тежко, както прави винаги, преди да съобщи някаква тайна.
„Разбирате ли, сър Юстас, стори ми се — а сега съм съвсем сигурен — че това беше Рейбърн.“
„Рейбърн?“
„Да, сър Юстас.“
Поклатих глава.
„Рейбърн има достатъчно разум, за да не ме буди посред нощ.“
„Точно така, сър Юстас. Мисля, че той е ходил да се срещне с полковник Рейс. Тайна среща — за да получи разпореждания.“
„Престани да съскаш срещу ми, Паджет — казах аз, като се отдръпнах леко назад — и се опитай да си контролираш дишането. Твоята идея е нелепа. Защо им е да си уреждат тайна среща посред нощ? Ако са имали да си казват нещо един на друг, бих могли да си поговорят на чаша говежди бульон съвсем непринудено и естествено.“
Виждах, че Паджет никак не е убеден в това.
„Снощи ставаше нещо, сър Юстас — настоя той. — Иначе защо Рейбърн ще се нахвърля върху ми с такава жестокост?“
„Съвсем сигурен ли си, че беше Рейбърн?“
Паджет изглеждаше абсолютно убеден и това беше единствената ясна част от разказа му.
„Има нещо много странно във всичко това — каза той. — Преди всичко, къде е Рейбърн?“
Съвсем вярно е, че не бяхме виждали този човек, откакто слязохме на брега. Той не дойде с нас в хотела. Въпреки това отказвам да приема, че се страхува от Паджет.
Общо взето всичко това е много досадно. Единият от секретарите ми изчезва яко дим, а другият изглежда като долнопробен професионален боксьор. Не мога никъде да го взема със себе си в този му вид. Ще стана за смях пред целия Кейп Таун. Имам по-късно среща, за да предам документите на стария Милрей, но няма да взема Паджет с мен. Дявол да го вземе и него, и неговото дебнене.
Общо взето определено не съм в настроение. Закуската беше отвратителна, в компанията на отвратителни хора. Холандски сервитьорки с дебели глезени, на които им необходим половин час, за да ми донесат парче вмирисана риба. И този фарс със ставането в пет часа сутринта, когато стигнахме пристанището, за да ни огледа някакъв гаден лекар, пред когото трябваше да вдигаме ръце над главите си, просто ме умори.
По-късно.
Случи се нещо много сериозно. Отидох на срещата с министър-председателя, като взех със себе си запечатаното писмо на Милрей. Нямаше признаци, че някой се е опитвал да го отваря, но в плика имаше само един празен лист!
Предполагам, че се забърках в дяволска каша. Така и не мога да си обясня защо изобщо позволих на онзи хленчещ стар глупак Милрей да ме въвлече в тази история.
Паджет е известен е това, че може да вбеси човек, който има нужда от утеха. Той демонстрира някакво мрачно задоволство, което ме вбесява. Освен това се е възползвал от моята обърканост и ми е пробутал куфара с канцеларските материали. Ако не внимава, следващото погребение, на което ще присъства, ще бъде неговото собствено.