— Но по съвсем друга причина — подхвърлих аз.
Този път той се изчерви, страните му пламнаха.
Червенината личеше дори под тена на лицето му.
— Но не ми казахте защо сте се скитали там, в толкова удачно избрано за мен време? — побързах да кажа аз, за да прикрия смущението му.
— Не можех да заспя. Не ме свърташе на едно място — бях неспокоен. Имах чувството, че нещо ще се случи. Най-накрая се качих на лодката, доплавах до брега и тръгнах към Водопада. Тъкмо бях стигнал до дерето с палмите, когато чух, че извикахте.
— Защо не потърсихте помощ от хотела, вместо да ме мъкнете чак дотук? — попитах аз.
Той отново се изчерви.
— Предполагам във вашите очи това изглежда непростима волност — но мисля, че дори и сега не осъзнавате на каква опасност сте изложена. Мислите си, че е трябвало да уведомя приятелите ви? Не, аз се заклех пред себе си, че ще се грижа за вас по-добре от всеки друг. На този остров не стъпва жива душа. Доведох старата Батани, която някога излекувах от треска, да се грижи за вас. Тя ми е предана. Никога няма и думичка да каже. Бих могъл да ви държа тук месеци наред и никой няма да разбере.
Бих могъл да ви държа тук месеци наред и никой няма да разбере! Какво удоволствие ми доставяха някои думи!
— Постъпили сте съвсем правилно — тихо казах аз. — И аз на никого няма да се обадя. Един или два дни повече безпокойство нямат кой знае какво значение. Освен това те не са ми толкова близки. Всъщност са само мои познати — дори Сюзън. И който и да е написал тази бележка, сигурно е знаел доста! Външен човек не би могъл да направи това.
Този път успях да спомена бележката, без изобщо да се изчервя.
— Ако приемете един съвет от мен… — Каза той колебливо.
— Едва ли — отговорих аз съвсем откровено. — Но нищо няма да загубя, ако го чуя.
— Винаги ли правите единствено това, което ви харесва, мис Бедингфийлд?
— Обикновено — предпазливо отвърнах аз. На всеки друг бих казала „Винаги“.
— Горко на съпруга ви — неочаквано рече той.
— Няма защо да го съжалявате — отговорих аз. — Не бих и помислила да се омъжа за някого, ако не съм лудо влюбена в него. А, разбира се, в действителност нищо не доставя по-голямо удоволствие на една жена от това да прави всички онези неща, които на нея лично не харесват, за някого, когото наистина харесва. И колкото по-своенравна е тя, толкова повече й харесва.
— Боя се, че не съм съгласен с вас. По правило става точно обратното. — Той заяви това леко подигравателно.
— Точно така — разгорещено възкликнах аз. — И затова има толкова неудачни бракове. Всичко е по вина на мъжете. Те или отстъпват за всичко на жените си — и жените ги презират, или са абсолютни егоисти, които винаги настояват на онова, което са си наумили и никога не казват „благодаря“. Добрият съпруг съумява да накара съпругата си да направи точно това, което той иска, а после се разтапя в благодарности. Жените обичат да се подчиняват, но мразят, когато жертвите, които правят, не се оценяват. От друга страна мъжете никак не ценят жени, които през цялото време ги глезят. Когато се омъжа, през по-голямата част от времето ще бъда същински дявол, а след това, когато съпругът ми най-малко очаква, ще му покажа какъв чудесен ангел мога да бъда!
Хари искрено се разсмя.
— Ще живеете като котка и куче.
— Влюбените винаги се карат — уверих го аз. — Защото не се разбират един друг. А когато започнат да се разбират, те вече не се обичат.
— А обратното също ли е вярно? Че хората, които постоянно се карат, са влюбени един в друг?
— Н-н-не знам — казах аз, като за миг се сконфузих.
Той се обърна към огнището.
— Искате ли още супа? — попита нехайно той.
— Да, моля. Толкова съм гладна, че бих могла да изям цял хипопотам.
— Това е добре.
Той се зае да подклажда огъня. Аз го наблюдавах.
— Когато стана на крака, ще ви готвя — обещах аз.
— Не допускам, че можете да готвите.
— Мога да претоплям неща от консерви, също като вас — отговорих аз, като посочих редицата консервни кутии върху поставката над огнището.
— Предавам се — каза той и се засмя.
Когато се смееше, цялото му лице се променяше. Изглеждаше момчешко, щастливо — като на съвсем различен човек.
Супата ми хареса. Докато си хапвах, си спомних, че той така и не ми каза какъв беше неговият съвет.