Доказателството срещу старото обвинение на Хари в кражба беше осигурено. Действията ни обаче бяха парализирани от другото, по-тежкото обвинение. Защото така както стояха нещата, той не можеше да се появи пред властите, за да докаже, че е прав.
Това, към което отново и отново се връщахме, беше самоличността на „Полковника“. Беше ли той Гай Паджет или не?
— Щях да кажа, че е той, ако не беше едно-единствено нещо — заяви Хари. — Изглежда почти сигурно, че именно Паджет е убил Анита Грюнберг в Марлоу — и това придава достоверност на предположението, че той наистина е „Полковникът“, тъй като работата с Анита е била от естество, което той не би обсъждал с някой от своите подчинени. Единственото нещо, което опровергава тази теория, е опитът да те отстрани от пътя си в нощта на твоето пристигане тук. Ти си видяла, че Паджет е останал в Кейп Таун — а той, по никакъв начин не би могъл да пристигне тук преди следващата сряда. Малко вероятно е да е имал някакви пратеници в тази част на света, а всичките му планове са били замислени така, че да се справи с теб в Кейп Таун. Би могъл, разбира се, да телеграфира указания на някого в Йоханесбург, който да се качи на влака за Родезия в Мейфкинг, но тези указания е трябвало да бъдат съвсем точни, за да може онази бележка да бъде написана.
Замълчахме за момент, а после Хари продължи бавно:
— Казваш, че мисис Блеър е спяла, когато си излязла от хотела и че си чула сър Юстас да диктува на мис Петигрю. Къде беше полковник Рейс?
— Не можах да го открия никъде.
— Имаше ли той някаква причина да смята, че… ти и аз бихме могли да бъдем в приятелски отношения?
— Може и да е имал — замислено отговорих аз, като си спомних за нашия разговор на връщане от Матопос. — Той е доста властна личност — продължих аз, — но изобщо не отговаря на представата ми за „Полковника“. А и освен това ми се струва напълно абсурдно. Той работи за разузнаването.
— Как можем да бъдем сигурни? Няма нищо по-лесно на света от това човек да направи някакъв намек от този род. Никой не се усъмнява в казаното, слухът се разпространява и всички му вярват като на неопровержима истина. По този начин човекът си осигурява оправдание за най-различни съмнителни неща. Ан, симпатичен ли ти е Рейс?
— И да, и не. Той ме отблъсква и в същото време ме привлича, но едно нещо знам със сигурност — винаги изпитвам някакъв страх от него.
— Той беше в Южна Африка по време на кражбата в Кимбърли — бавно изрече Хари.
— Но точно той разказа на Сюзън всичко за „Полковника“ и за това, че е бил по следите му в Париж.
— Опит за заблуда, при това доста хитър.
— Но каква роля играе Паджет? Дали Рейс не му плаща?
— Може би — каза Хари бавно — той изобщо не е замесен.
— Какво?
— Опитай се да си спомниш, Ан. Чувала ли си разказа на Паджет за онази нощ на борда на Килморден Касъл?
— Да, от устата на сър Юстас.
Повторих чутото. Хари слушаше внимателно.
— Той забелязал някакъв мъж, който е идвал откъм каютата на сър Юстас и го е проследил на палубата. Това ли каза? Да видим сега кой е бил настанен в каютата срещу сър Юстас? Полковник Рейс. Да предположим, че полковник Рейс се е промъкнал на палубата и, след като нападението му над теб не е успяло, е побягнал, при което се е сблъскал с Паджет, който в този момент е излизал от вратата на салона. Повалил го е и се е втурнал вътре, затваряйки вратата. В същото време се появяваме ние и намираме Паджет да лежи там. Как ти звучи това?
— Той твърди със сигурност, че ти си го повалил — това забрави ли го?
— Е, ами ако точно когато е дошъл в съзнание, ме е видял да се отдалечавам? Още повече той през цялото време си е мислел, че следи мен.
— Да, възможно е — бавно казах аз. — Но това променя всички наши предположения. А има и други неща.
— Повечето от тях биха могли да се обяснят. Човекът, който те е следял в Кейп Таун, е заговорил Паджет и Паджет е погледнал часовника си. Човекът може просто да го е по-питал колко е часът.