— Искаш да кажеш, че това е било случайно?
— Не съвсем. Има някакъв метод във всичко това — да се замеси Паджет в тази история. Защо за убийството е била избрана Мил Хаус? Дали защото Паджет е бил в Кимбърли, когато диамантите бяха откраднати? Може би ако не беше моята толкова „навременна“ поява, той е щял да послужи за изкупителна жертва?
— Значи ти мислиш, че той може да е съвсем невинен?
— Така изглежда, но ако наистина е така, трябва да разберем какво е правел той в Марлоу. Ако може да представи разумно обяснение за това, значи сме на прав път.
Той стана.
— Минава полунощ. Лягай си, Ан, и се опитай да поспиш. Малко преди зазоряване ще те прехвърля с лодката. Трябва да хванеш влака в Ливингстън. Имам приятел там, който ще те скрие до тръгването на влака. Ще отидеш в Булавайо и оттам ще се качиш на влака за Бейра. От моя приятел в Ливингстън ще разбера какво става в хотела и къде се намират приятелите ти в момента.
— Значи Бейра — замислено казах аз.
— Да, Ан, Бейра. Това е мъжка работа. Нека аз да я свърша.
Докато обсъждахме подробно ситуацията, разумът беше взел превес над чувствата, но сега отново изпаднахме в техен плен. Не смеехме дори да се погледнем.
— Много добре — казах аз и влязох в колибата.
Легнах върху застлания е кожи миндер, но не заспах.
Чувах как Хари Рейбърн крачи нагоре-надолу, нагоре — надолу в тъмнината. Най-после той ме повика:
— Хайде, Ан, време е да тръгваме.
Станах и покорно излязох навън. Все още беше доста тъмно, но знаех, че скоро ще се зазори.
— Ще вземем кануто, не моторницата… — започна Хари, но изведнъж спря и вдигна ръка.
— Тихо! Какво беше това?
Ослушах се, но не чух нищо. Неговият слух обаче беше по-остър от моя, слух на човек, живял дълго в пущинаците. След малко и аз го чух — едва доловимото пляскане на весла във водата, което долиташе откъм десния бряг на реката и бързо приближаваше към нашия малък кей.
Взряхме се напрегнато в тъмнината и успяхме да различим тъмно петно върху повърхността на водата. Беше лодка. След това за момент проблесна пламъче. Някой бе запалил клечка кибрит. На светлината й успях да разпозная една от фигурите — червенобрадия холандец от вилата в Муйзенберг. Останалите бяха местни жители.
— Бързо влизай в колибата!
Хари ме повлече обратно със себе си. Той свали от стената две пушки и револвер.
— Можеш ли да зареждаш пушка?
— Никога не съм го правила. Покажи ми как.
Запомних много добре указанията му. Затворихме вратата и Хари застана до прозореца, който гледаше към кея. Лодката точно щеше да мине покрай него.
— Кой е там? — силно извика Хари.
Всякакви съмнения, които бихме могли да имаме по отношение намеренията на нашите посетители, бяха бързо разсеяни. Около нас се посипа градушка от куршуми. За щастие нито един от двама ни не беше улучен. Хари вдигна пушката. Разнесе се гръмовен изстрел, после още един, и още един. Някой изстена два пъти и се чу плясък.
— Това ще ги накара да размислят — процеди мрачно той и протегна ръка за втората пушка. — Дръпни се назад, Ан, за Бога! И бързо зареждай!
Последваха още куршуми. Един леко одраска бузата на Хари. Неговият ответен огън бе по-смъртоносен от техния. Когато се обърна за пушката, аз бях успяла да я заредя. Той ме привлече към себе си с лявата си ръка и ме целуна пламенно веднъж, преди да се обърне отново към прозореца. Изведнъж сподавено извика:
— Отиват си — много им дойде. Те представляват добра мишена там, във водата, а и не могат да видят колко сме. Сега отстъпват — но ще се върнат отново. Трябва да сме готови за тях.
Той захвърли пушката и се обърна към мен.
— Ан! Красавицата ми! Чудесна си! Мъничката ми кралица! Храбра като лъв. Чернокоса магьосница!
Той ме сграбчи в ръцете си. Започна да целува косата ми, очите ми, устните ми.
— А сега на работа — заяви той, като внезапно ме пусна. — Извади онези кутии с парафин.
Направих това, което ми каза. Той се зае с някаква работа в колибата. След малко го видях да пълзи върху покрива й, като държеше нещо в ръце. Една-две минути по-късно слезе при мен.
— Иди при лодката. Ще се наложи да я пренесем на другия край на острова.
Когато тръгвах, той тъкмо вземаше парафина.
— Връщат се — тихо извиках аз. Бях видяла петното да се движи откъм отсрещния бряг.