Той хукна към мен.
— Точно навреме. Хей, къде, по дяволите, е лодката?
Въжетата и на двете лодки бяха прерязани и те плаваха по реката.
— Хванаха ни натясно, скъпа. Страхуваш ли се?
— Не, щом съм с теб.
— А, но няма да е никак весело да умрем заедно. Ще направим нещо по-добро. Виждаш ли — този път идват с две лодки. Ще слязат на две различни места. Сега идва ред на моя малък сценичен ефект.
Почти едновременно с думите му над колибата се изви висок пламък. Той освети две приведени близо една до друга фигури върху покрива.
— Старите ми дрехи — натъпкани с парцали — ще мине обаче известно време, преди да се досетят. Хайде, Ан, налага се да действаме решително.
Ръка за ръка ние хукнахме през острова. Само една тясна ивица вода го делеше от отсрещния бряг.
— Трябва да преплуваме дотам. Умееш ли да плуваш, Ан? Не че има някакво значение. Мога да те пренеса отсреща. Оттук не може да се мине с лодка — има твърде много скали, но може да се плува, а и това е посоката за Ливингстън.
— Не съм кой знае какъв плувец, но мога да преплувам и по-голямо разстояние от това. Има ли някаква опасност, Хари? — попитах аз, като видях как лицето му помръкна. — Акули?
— Не, патенцето ми. Акулите живеят в морето. Но си досетлива, Ан. Крокодили, а те са опасни.
— Крокодили?
— Да, но не мисли за тях — или просто си кажи молитвата, което предпочиташ.
Хвърлихме се във водата. Молитвите ми сигурно са били чути, защото стигнахме безпрепятствено до брега. От дрехите ни се стичаше вода.
— А сега към Ливингстън. Боя се, че пътят е лош, а с мокри дрехи ще ни бъде още по-трудно. Но нямаме друг изход.
Преходът беше кошмарен. Краищата на мократа пола се заплитаха около краката ми, а чорапите ми скоро бяха разкъсани от трънаците. Най-накрая спрях, съвсем изтощена. Хари се приближи към мен.
— Почакай, скъпа. Ще те понося малко.
Така стигнах до Ливингстън, преметната през рамото му като чувал е картофи. Как той измина цялото това разстояние — не знам. Току-що беше започнало да се развиделява. Приятелят на Хари се оказа младеж на около двадесет години, който държеше магазин за местни сувенири. Името му беше Нед — може би имаше и друго, но така и не го чух. Той никак не се учуди, когато Хари влезе мокър до кости, преметнал през рамо също толкова мокра жена. Мъжете са направо чудесни!
Той ни нахрани, приготви ни кафе и изсуши дрехите ни, докато стояхме увити в ярко оцветени вълнени одеяла. Останахме в задната стая на къщата, където никой не можеше да ни види, а той излезе да поразпита тук-там за сър Юстас и неговата компания и дали някой от тях все още е в хотела.
Тогава казах на Хари, че нищо не може да ме принуди да замина за Бейра. Така или иначе, никога не бях имала такова намерение, а сега вече нямаше никаква причина да го сторя. Целта на плана беше враговете ми да помислят, че съм мъртва. Сега, когато вече знаеха, че не съм, отиването ми в Бейра нямаше да промени нищо. Те лесно биха могли да ме проследят дотам и да ме убият, без да се вдигне шум. Нямаше да има кой да ме защити. В края на краищата се разбрахме да се присъединя към Сюзън, където и да се намира тя и да направя всичко възможно да оцелея. В никакъв случай не трябваше да се впускам в приключения или да се опитвам да поставя натясно „Полковника“.
Трябваше да остана при нея и да чакам указания от Хари. Диамантите трябваше да бъдат депозирани в банката в Кимбърли на името на Паркър.
— Има и още нещо — замислено казах аз. — Трябва да си измислим някакъв наш код. Не можем да си позволим да ни измамят отново със съобщения, които уж единият от нас праща на другия.
— Нищо по-лесно от това. Във всяко съобщение наистина изпратено от мен, думата „и“ ще бъде зачертана.
— Без зачертано „и“ няма да е истинско — промърморих аз. — Ами за телеграмите?
— Телеграмите, които изпращам, ще бъдат подписани с „Анди“.
— Влакът пристига след малко — каза Нед, като подаде глава и пак изчезна.
Станах.
— А да се омъжа ли за някой добър и улегнал мъж, ако открия такъв? — попитах аз с престорена сериозност.
Хари пристъпи към мен.
— Боже мой! Ан, ако се омъжиш за някой друг, а не за мен, ще му извия врата. А пък теб…
— Да? — казах аз, приятно развълнувана.
— Ще те отвлека и ще те насиня от бой.
— Какъв прекрасен съпруг съм си намерила — иронично заявих аз. — И колко бързо променя мнението си!