Цялата тази история е изключително странна. Къде се е дянало момичето? Излязла от хотела, напълно облечена, към единадесет и десет и оттогава никой не я беше виждал.
Рейс, бедният, почти не е на себе си. Къде ли само не търси. Всички участъкови полицаи или както там ги наричат, на стотици километри наоколо бяха включени в издирването. Местните кучета — следотърсачи претърсиха цялата околност. Всичко, което можеше да се направи, беше направено — и нито следа от Ан Бедингфийлд. Всички мислят, че тя е сомнамбул и е излязла да се разхожда насън. Има следи по пътеката близо до моста, които показват, че момичето вероятно е паднало долу върху скалите и се е пребило. За нещастие по-голямата част от следите от стъпки са били заличени от група туристи, които решили да се разходят в същата посока рано сутринта в понеделник.
Не мисля, че тази теория е съвсем вярна. На младини все ми разправяха, че сомнамбулите не могат да се наранят — предпазвало ги шестото им чувство. Не мисля, че тази теория удовлетворява и мисис Блеър.
Не мога да разбера тази жена. Отношението й към Рейс изцяло се промени. Сега го гледа както котка гледа мишка и полага явни усилия да се застави да бъде любезна с него. А бяха такива приятели. Общо взето, тя не прилича на себе си — нервна, истерична, стряска се и подскача и при най-малкия шум. Започвам да си мисля, че е крайно време да замина за Йоханесбург.
Вчера до нас достигна слух за някакъв тайнствен остров, нагоре по реката, на който имало мъж и жена. Рейс доста се развълнува. Оказа се обаче празна работа. Мъжът живеел там от години, управителят на хотела добре го познавал. Той разхождал групи туристи нагоре-надолу по реката през сезона и им показвал крокодили и по някой заблуден хипопотам или нещо подобно. Мисля си, че сигурно държи някой опитомен крокодил, на който от време на време подхвърля по нещо от лодката. След което го прогонва с канджата и групата си мисли, че най-сетне наистина е попаднала накрай света. Никой не знае от колко време момичето се намира там, но изглежда съвсем ясно, че тя не може да е Ан, а освен това човек трябва да проявява известен такт, когато се отнася до личния живот на други хора. Ако бях на мястото на този млад мъж, сигурно щях да прогоня с ритници Рейс от острова, ако дойдеше да задава въпроси за интимните ми дела.
По-късно.
Окончателно е решено, че утре заминавам за Йоханесбург. Рейс ме убеждава да направя това. От всичко, което чувам, положението там не отива на добре, а не е зле да стигна там преди съвсем да се е влошило. Нищо чудно някой стачник да ме застреля. Мисис Блеър трябваше да ме придружи, но в последния момент промени решението си и предпочете да остане при Водопада. Тя дойде при мен тази вечер и каза с известна нерешителност, че иска да ме помоли за услуга. Дали съм щял да се погрижа за нейните сувенири?
„Да не би да имате предвид животните?“ — силно притеснен попитах аз. През цялото време имах чувството, че рано или късно ще ми натрапят тези животни.
Най-накрая стигнахме до компромисно решение. Взех със себе си две малки дървени кутии, които съдържаха чупливи изделия. Животните ще бъдат опаковани в местния магазин в огромни каси и изпратени в Кейп Таун по влака, където Паджет ще се погрижи за тяхното съхранение.
Хората, които се занимават с опаковането им, казват, че формата им е изключително неудобна и ще трябва да се направят специални каси. Заявих на мисис Блеър, че докато тези животни стигнат у дома, всяко от тях сигурно ще й струва по лира!
Паджет гори от желание да се присъедини към мен в Йоханесбург. Ще използвам касите на мисис Блеър като претекст да го задържа в Кейп Таун. Писах му, че той трябва да ги получи и да се погрижи за изпращането им, тъй като съдържат редки антикварни вещи е огромна стойност.
И така, всичко е уредено и двамата с мис Петигрю заминаваме в неизвестността заедно. Едва ли човек, който е виждал мис Петигрю, ще допусне мисълта за някакво неблагоприличие в това.
Глава двадесет и девета
Йоханесбург, 6-ти март
Има нещо в обстановката тук, което никак не е здравословно. Ако трябва да използвам добре известната фраза, която толкова често съм чувал, живеем върху кратера на вулкан. Банди стачници, или така наречени стачници, патрулират по улиците и гледат хората на кръв. Предполагам, че си набелязват оядени капиталисти, за да са им под ръка, когато започнат убийствата. Човек не може да се вози в такси — ако го направи, стачниците го извличат навън. А в хотелите усмихнато ви дават да разберете, че щом храната свърши, ще ви изхвърлят на улицата!