„Не знам защо ми се струва, че не е в Бейра“ — замислено казах аз.
„Тъкмо се канела да тръгне, когато ми писа.“
Бях озадачен. Явно някой лъжеше. Без дори да се замисля, че Ан може да е имала основателни причини за своите заблуждаващи твърдения, аз си позволих удоволствието да жегна Рейс. Той винаги е толкова самонадеян. Извадих телеграмата от джоба си и му я подадох.
„Как, тогава, ще обясните това?“ — попитах небрежно аз.
Той изглеждаше втрещен.
„Пишеше, че се кани да замине за Бейра“ — смотолеви смаяно той.
Повечето хора са на мнение, че Рейс е умен. По мое мнение обаче той е доста глупав човек. Изглежда никога не му е минавало през ума, че момичетата невинаги казват истината.
„В Кимбърли значи. Какво правят там?“ — промълви той.
„Да, това ме учуди. Бих си помислил, че мис Ан ще дойде тук, във водовъртежа на събитията, да събира материал за дописка за Дейли Бъджет.“
„Кимбърли — повтори той. Самото място изглежда го притесняваше. — Там няма какво да види — рудниците не работят“.
„Знаете какви са жените“ — многозначително казах аз.
Той поклати глава и си тръгна. Очевидно му бях дал храна за размисъл.
Току-що беше тръгнал, когато правителственият служител се появи отново.
„Надявам се да ми простите, че пак ви безпокоя, сър Юстас — извини се той. — Но има един-два въпроса, които бих желал да ви задам.“
„Разбира се, скъпи ми друже — приветливо заявих аз. — Питайте.“
„Отнася се за вашия човек…“
„Не знам нищо за него — побързах да заявя аз. — Той ми се натрапи в Лондон, открадна някои ценни документи — за което ще бъда строго мъмрен — и изчезна яко дим в Кейп Таун. Вярно е, че съм бил при Водопада по едно и също време с него, но аз бях в хотела, а той — на острова. Мога да ви уверя, че изобщо не съм го виждал през цялото време, докато бях там.“
Спрях, за да си поема дъх.
„Не ме разбрахте. Имах предвид друг.“
„Какво? Паджет? — извиках аз, искрено изненадан. — Той е с мен от осем години — човек, който заслужава пълно доверие.“
Моят събеседник се усмихна.
„Все още говорим за различни хора. Имам предвид дамата.“
„Мис Петигрю?“ — възкликнах аз.
„Да. Видели са я да излиза от магазина за местни сувенири на Аграсато.“
„За Бога! — прекъснах го аз. — Аз самият влизах в този магазин днес следобед. Можехте да попаднете на мен, когато излизам!“
Изглежда в Йоханесбург човек не може нищо да направи, без да бъде заподозрян.
„О! Но тя не за първи път ходи там — и то при доста съмнителни обстоятелства. Мога и да ви кажа — под секрет, сър Юстас — че този магазин е добре известен като място за срещи, използвано от тайната организация, която стои зад тази революция. Ето защо ще се радвам, ако споделите всичко, което ви е известно, за тази дама. Къде и как я наехте?“
„Беше ми предоставена — студено отговорих аз — от вашето собствено правителство.“
Това го съсипа напълно.
Глава тридесета
Щом стигнах в Кимбърли, веднага пратих телеграма на Сюзън. Тя пристигна с възможно най-голяма бързина, известявайки придвижването си с телеграми, изпращани по пътя. Страшно се изненадах като разбрах, че тя наистина е привързана към мен — аз си мислех, че представлявам за нея просто нещо забавно, но когато се видяхме, тя направо се хвърли на врата ми и се разхлипа.
След като се поуспокоихме малко от обзелите ни чувства, седнах на леглото и й разказах всичко от игла до конец.
— Вие винаги сте подозирали полковник Рейс — замислено каза тя, когато свърших. — А аз не — до нощта, в която изчезнахте. Винаги съм го харесвала и си мислех, че той ще бъде чудесен съпруг за вас. О, Ан, скъпа, не ми се сърдете, но откъде знаете, че този ваш младеж казва истината? Вие вярвате на всяка негова дума.
— Разбира се, че му вярвам — извиках с негодувание аз.
— Но с какво толкова ви привлича той? Не виждам в него нищо особено, с изключение на доста дръзката му хубост и начина, по който ви ухажва като някой шейх от Каменната ера.
В продължение на няколко минути изливах гнева си върху Сюзън.
— Просто защото имате добър брак и сте започнали да пълнеете, вие забравяте, че може да съществува и такова нещо като романтика.
— О, но аз не пълнея, Ан. Покрай всички притеснения за вас напоследък съм станала като вейка.