— Изглеждате изключително добре охранена — хладно казах аз. — Бих казала, че сте сложили два-три килограма.
— Нито пък съм сигурна, че бракът ми е добър — меланхолично продължи Сюзън. — Кларънс ми изпращаше ужасни телеграми, с които настояваше веднага да се прибера у дома. Най-накрая престанах да отговарям и вече повече от две седмици не съм получавала нищо от него.
Боя се, че не взех твърде присърце семейните неприятности на Сюзън. Тя отлично ще се справи с Кларънс, когато му дойде времето. Насочих разговора към диамантите.
Сюзън ме погледна доста изненадано.
— Трябва да ви обясня, Ан. Виждате ли, щом започнах да изпитвам подозрение към полковник Рейс, ужасно се притесних за диамантите. Исках да остана при Водопада, в случай, че той ви е отвлякъл някъде наблизо, но не знаех какво да правя с диамантите. Страхувах се да ги държа у себе си…
Сюзън притеснено се огледа, като че ли се боеше, че стените могат да имат уши и след това зашепна разпалено в ухото ми.
— Изключително добра идея — похвалих я аз. — Поне за тогава, искам да кажа. Сега ще ни създаде известно неудобство. Какво направи сър Юстас с касите?
— Големите бяха изпратени в Кейп Таун. Паджет ми писа, преди да замина от Водопада. Беше приложил квитанцията за съхранението им. Впрочем той тръгва днес от Кейп Таун, за да се присъедини към сър Юстас в Йоханесбург.
— Разбирам — замислено казах аз. — А малките, къде са те?
— Вероятно сър Юстас ги е взел със себе си.
— Е — казах най-накрая аз, — неудобно е наистина, но пък са на сигурно място. По-добре да не правим нищо засега.
Сюзън ме погледна усмихнато.
— Не обичате бездействието, нали, Ан?
— Никак — отговорих искрено аз.
Единственото нещо, което можех да направя, беше да се сдобия с разписание и да видя в колко часа влакът на Паджет щеше да мине през Кимбърли. Установих, че щеше да пристигне в пет часа и четиридесет минути следобед на другия ден и да потегли в шест. Исках да се видя с Паджет колкото се може по-скоро и това беше добра възможност да го сторя. Положението в Ранд беше започнало сериозно да се влошава и сигурно щеше да мине доста време, преди да ми се удаде такава възможност.
Единственото нещо, което внесе оживление в ежедневието ни, беше телеграма, изпратена от Йоханесбург. Телеграма, която звучеше съвсем безобидно:
Пристигнах нормално. Всичко върви добре Ерик тук, също Юстас, но не и Гай. Засега остани там, където си. Анди.
Ерик беше нашият псевдоним за Рейс. Избрах го, защото страшно мразя това име. Явно нищо не можех да предприема, преди да се срещна с Паджет. Сюзън се зае да изпраща дълга успокоителна телеграма на Кларънс. Тя започна да става доста сантиментална към него. По свой си начин — който, разбира се, е съвсем различен от този между мен и Хари — тя наистина е привързана към Кларънс.
— Как ми се иска да беше тук, Ан — разчувствана заяви тя. — Толкова време мина, откакто не съм го виждала.
— Сложете си малко крем за лице — опитах се да я успокоя аз.
Сюзън леко намаза връхчето на очарователния си нос.
— Скоро ще имам нужда от още крем за лице — отбеляза, — а този може да се намери само в Париж. — Тя въздъхна. — Париж!
— Сюзън — казах аз, — съвсем скоро ще ви дойде до гуша от Южна Африка и приключения.
— Бих искала една наистина хубава шапка — призна замечтано Сюзън. — Искате ли да ви придружа на срещата с Паджет утре?
— Предпочитам да отида сама. Ще се притеснява повече, ако трябва да говори пред двете ни.
И така, следобед на другия ден стоях пред вратата на хотела и се опитвах да се преборя с един своенравен слънчобран, който не искаше да се разтвори, докато Сюзън лежеше кротко на леглото си с книга в ръка и кошничка плодове.
Според портиера на хотела днес влакът се държал прилично и щял да пристигне почти навреме, при все, че той много се съмняваше дали изобщо ще може да стигне до Йоханесбург. Линията била вдигната във въздуха, важно ме увери той. Ама че радостна вест!
Влакът пристигна на гарата само с десет минути закъснение. Хората наскачаха на перона и започнаха да сноват нагоре-надолу. Не ми беше трудно да открия Паджет. Заговорих го нетърпеливо. Както винаги, когато ме видеше, той се сепна — този път доста по-осезаемо.
— Господи, мис Бедингфийлд, бях разбрал, че сте изчезнали.
— Отново се появих — отвърнах сериозно аз. — А вие как сте, мистър Паджет?
— Много добре, благодаря — с нетърпение очаквам отново да поема работата си при сър Юстас.