„Сега нямам — побързах да отговоря аз. — В този момент не разполагам с абсолютно никакво свободно време.“
Паджет се оттегли.
„Между другото — извиках след него аз — какво имаше в онези каси на мисис Блеър?“
„Няколко кожени килимчета и една-две кожени… шапки, струва ми се.“
„Точно така — потвърдих аз. — Купи ги по пътя. Наистина са шапки — или нещо подобно — никак не се учудвам обаче, че не си успял да разбереш това. Тя май се кани да се появи с някоя от тях в Аскът. Какво друго имаше там?“
„Няколко филма за фотоапарат и кошници — много кошници…“
„Разбира се — уверих го аз. — Мисис Блеър е от този тип жени, които никога не купуват по-малко от дузина от едно и също.“
„Мисля, че това е всичко, сър Юстас, като се оставят настрана някои най-различни дреболии — воал за пътуване с автомобил, няколко единични ръкавици — все неща от този род.“
„Ако не беше идиот по рождение, Паджет, още в самото начало щеше да разбереш, че тези вещи не могат да бъдат мои.“
„Помислих си, че някои от тях може да са на мис Петигрю.“
„А, сега се сещам — какво си имал предвид, като си ми избрал за секретарка такава съмнителна личност?“
И му разказах за щателния кръстосан разпит, на който бях подложен. Веднага съжалих за това, защото видях в очите му да проблясва пламъче, което твърде добре познавах. Но беше вече късно. Паджет беше поел по бойната пътека.
После започна да ме отегчава с някаква безсмислена история за Килморден Касъл. Ставаше дума за ролка с фотографски филм и някакъв облог. Ролката с филма била хвърлена през един отдушник посред нощ от някакъв стюард, който би трябвало да прояви повече разум. Мразя такива глупави шеги. Казах това на Паджет, а той започна отново да ми разказва историята отначало. Все едно, никак не го бива като разказвач. Мина доста време, докато разбера за какво става дума.
Видях го отново едва по обяд. Влезе силно възбуден, като хрътка, която е надушила следа. Ненавиждам хрътки. В края на краищата се оказа, че е видял Рейбърн.
„Какво?“ — извиках слисан аз.
Да, той видял някого, за когото бил сигурен, че е Рейбърн, да пресича улицата. Паджет го проследил.
„И е кого мислите, че го видях да спира и да разговаря? С мис Петигрю!“
„Какво?“
„Да, сър Юстас. И това не е всичко. Аз поразпитах за нея…“
„Почакай малко. Ами Рейбърн?“
„Той и мис Петигрю влязоха в онзи магазин за сувенири на ъгъла…“
Аз неволно възкликнах. Паджет ме погледна въпросително.
„Нищо — казах аз. — Продължавай.“
„Чаках отвън цяла вечност — но те не излязоха. Най-накрая влязох. Сър Юстас, в магазина нямаше никой! Сигурно има друг изход.“
Изгледах го втренчено.
„Както вече казах, върнах се в хотела и поразпитах за мис Петигрю.“
Паджет сниши глас и започна да диша тежко, както прави винаги, когато решава да сподели нещо поверително.
„Сър Юстас, снощи са видели от стаята й да излиза мъж.“
Повдигнах вежди.
„Винаги съм я смятал за изключително порядъчна жена“ — промърморих аз.
Паджет продължи, без да ми обръща внимание.
„Влязох направо и претърсих стаята й. Какво мислите, че намерих?“
Поклатих глава.
„Това!“
Паджет показа една самобръсначка и калъп бръснарски сапун.
„За какво са й на една жена тези неща?“
Предполагам Паджет никога не е чел рекламите във вестниците за дами от висшето общество. Аз ги чета. При все, че не взех да споря с него по този въпрос, отказах да приема самобръсначката като неопровержимо доказателство за пола на мис Петигрю. Паджет е безнадеждно изостанал от времето си. Никак не бих се учудил, ако в подкрепа на твърдението си беше извадил някоя табакера.
„Не сте убеден, сър Юстас. А какво ще кажете за това?“
Разгледах внимателно предмета, който той тържествуващо размаха.
„Прилича на коса“ — заявих аз с отвращение.
„Точно това е. Мисля, че се нарича тупе.“
„Нима?“ — забелязах аз.
„Сега убеден ли сте, че мис Петигрю е преоблечен мъж?“
„Наистина, скъпи ми Паджет, мисля, че да. Трябвате да се досетя по краката й.“
„Е, добре. А сега, сър Юстас, бих искал да поговоря с вас по личен въпрос. Не се съмнявам, като съдя по вашите намеци и постоянни подмятания за времето, прекарано от мен във Флоренция, че вие сте ме разкрили.“
Най-сетне загадката за това, което Паджет е направил във Флоренция, ще бъде разбудена!