— Младата дама, която иска да се срещне с мистър Хари Рейбърн — каза той и се изсмя.
След като съобщиха по този начин за присъствието ми, аз влязох. Стаята беше оскъдно мебелирана и миришеше на евтин тютюн. Зад едно бюро седеше мъж, който пишеше. Той погледна към мен и учудено повдигна вежди.
— Боже мой — заяви той, — та това е мис Бедингфийлд!
— Сигурно виждам двойно — извиних се аз. — Вие мистър Чичестър ли сте или мис Петигрю? Страшно приличате и на двамата.
— И двете личности са вън от играта за момента. Захвърлих фустите, както и свещеническото облекло. Няма ли да седнете?
Приех сдържано предложеното ми място.
— Струва ми се — забелязах аз, — че съм попаднала не там, където трябва.
— Боя се, че от ваша гледна точка действително е така. Наистина, мис Бедингфийлд, за втори път да попаднете в капана!
— Не беше никак умно от моя страна — признах смирено аз.
Нещо в поведението ми изглежда го озадачи.
— Не изглеждате кой знае колко разстроена от случилото се — отбеляза сухо той.
— Нима ако бях започнала да се правя на герой, това щеше да промени нещата?
— Разбира се, че не.
— Пралеля ми Джейн имаше навика да казва, че една истинска дама никога не се разстройва или изненадва, каквото и да става — промълвих замислено аз. — Опитвам се да се придържам към това нейно наставление.
Мнението на мистър Чичестър-Петигрю толкова ясно се четеше по лицето му, че побързах да заговоря отново.
— Вие наистина умеете превъзходно да се гримирате — отдадох му дължимото аз. — През цялото време, докато се правехте на мис Петигрю, не можах изобщо да ви позная — даже когато счупихте молива от изненада, че ме виждате да се качвам на влака в Кейп Таун.
Той почука по бюрото с молива, който в този момент държеше в ръката си.
— Всичко това само по себе си е чудесно, но трябва да пристъпим към деловите въпроси. Може би, мис Бедингфийлд, вие се досещате кое наложи присъствието ви тук?
— Ще ме извините, но никога не обсъждам делови въпроси с друг, освен с най-висшестоящия.
Бях прочела тази фраза, или подобна на нея, в някаква търговска брошура на заемодатели и много ми хареса. Тя определено оказа съкрушителен ефект върху мистър Чичестър-Петигрю. Той отвори уста, а след това я затвори. Аз доволно се усмихнах насреща му.
— Максима на прачичо ми Джордж — добавих в допълнение аз. — Съпругът на пралеля ми Джейн, нали разбирате. Той правеше топки за таблите на месингови кревати.
Съмнявам се дали на Чичестър-Петигрю му бяха погаждали такъв номер досега. Това изобщо не му се понрави.
— Смятам, че ще бъде разумно от ваша страна да промените тона си, млада госпожице.
Аз не отговорих, а се прозях — деликатна прозявка, която целеше да покаже огромна досада.
— Какво, по дяволите… — започна разгорещено той.
Аз го прекъснах.
— Мога да ви уверя, че няма смисъл да ми крещите. Само си губим времето. Нямам никакво намерение да говоря с подчинени. Ще си спестите доста време и неприятности, ако ме заведете направо при сър Юстас Педлър.
— При…
Той изглеждаше втрещен.
— Да — заявих аз. — Сър Юстас Педлър.
— Аз… аз… извинете ме…
Той изскочи като заек от стаята. Възползувах се от тази временна пауза, за да отворя чантичката си и старателно да си напудря носа. След това се приготвих търпеливо да чакам завръщането на моя враг.
Когато се появи отново, поведението му беше малко по-сдържано.
— Заповядайте насам, мис Бедингфийлд.
Последвах го нагоре по стълбите. Той почука на вратата на една стая и след като отвътре се чу кратко „Влезте!“, я отвори и е жест ме покани да вляза.
Сърдечен и усмихнат, сър Юстас Педлър скочи на крака да ме поздрави.
— Я виж ти, мис Ан! — Той топло се здрависа с мен. — Радвам се да ви видя. Заповядайте, седнете. Не сте изморена след цялото това пътуване? Чудесно!
Той седна с лице към мен, все така усмихнат. Бях объркана — той се държеше толкова естествено.
— Съвсем правилно сте настояли да ви доведат направо при мен — продължи той. — Минкс е глупак. Отличен артист — но глупак. Човекът, когото сте видели долу, е Минкс.
— О, нима — едва чуто промълвих аз.
— А сега — приветливо заяви сър Юстас — да преминем към фактите. От кога ви е известно, че аз съм „Полковникът“?