Аз се спрях, вдигнах го и хукнах да го догоня. Вратата на асансьора обаче се затвори под носа ми и аз останах с листчето в ръка. Когато вторият асансьор се изкачи, от лекаря нямаше и следа. Надявах се, че това, което е загубил, не е нещо важно и за пръв път погледнах какво е то.
Беше най-обикновена половинка от лист от бележник. На него с молив бяха надраскани няколко цифри и думи. Ето неговото факсимиле:
17.1 22 Kilmorden Castle
На пръв поглед не изглеждаше да е нещо важно. Все пак се поколебах да го хвърля. Както си стоях и го държах, неволно сбръчках нос от отвращение. Пак нафталин! Предпазливо приближих листчето до носа си. Да, миришеше силно на нафталин. Но тогава…
Сгънах внимателно листчето и го сложих в чантата си. Тръгнах бавно и се прибрах вкъщи, като по пътя не преставах да мисля.
Обясних на мисис Флеминг, че съм станала свидетел на ужасна злополука в метрото и тъй като съм доста разстроена, ще се прибера в стаята си да полегна. Милата женица настоя да изпия чаша чай. След това ме остави сама и аз започнах да изпълнявам плана, който си бях съставила по пътя към къщи. Исках да разбера какво беше предизвикало това странно чувство за нещо нереално, докато наблюдавах как лекарят преглеждаше тялото. Първо легнах на пода в позата, в която беше трупът, след това сложих на мястото си една дълга възглавница и продължих да повтарям, доколкото можех да си спомня, всяко движение и жест на лекаря. Когато свърших, вече бях разбрала това, което ме интересуваше. Седнах на колене и втренчих замислен поглед в отсрещната стена.
Във вечерните вестници се появи кратко съобщение, че в метрото е загинал човек, като все още не било установено дали това е станало случайно или е било самоубийство. Почувствах се длъжна да изпълня дълга си и когато мистър Флеминг изслуша разказа ми, напълно се съгласи с мен.
— Без съмнение, при разследването за установяване на причините за смъртта ще има нужда от теб. Сигурна си, че наблизо е нямало нито един човек, който е видял какво се е случило?
— Имах чувството, че зад гърба ми приближава някой, но не съм сигурна. А освен това той не е бил толкова близо като мен.
Проведено беше разследване. Мистър Флеминг уреди всичко необходимо и ме взе със себе си. Изглежда той се страхуваше, че за мен това ще бъде голямо изпитание и трябваше да крия от него факта, че съм напълно спокойна. Покойният бил идентифициран като Л. Б. Картън. В джобовете му не било открито нищо, освен разпореждане от агент по продажба на недвижимо имущество за оглед на някаква къща край реката, близо до Марлоу. То беше на името на Л. Б. Картън, хотел Ръсел. Служителят от рецепцията на хотела разпознал мъжа и заявил, че той бил пристигнал в хотела предния ден и наел стая под това име. Регистрирал се като Л. Б. Картън от Кимбърли, Южна Африка. Без съмнение идвал направо от парахода.
Аз бях единственият човек, видял какво точно се е случило.
— Смятате ли, че това е било нещастен случай? — попита ме съдия-следователят.
— Сигурна съм. Нещо го изплаши и той отстъпи крачка назад, без да се огледа и без да мисли какво прави.
— Но какво би могло да го изплаши?
— Това не знам. Но имаше нещо. Изглеждаше обзет от паника.
Някакъв флегматичен съдебен заседател заяви, че някои хора се плашели до смърт от котки. Човекът може би е видял котка. Не мислех, че неговото предположение е кой знае колко умно, но, изглежда, то се понрави на останалите съдебни заседатели, които явно горяха от нетърпение да се приберат по домовете си и със задоволство постановиха, че станалото е нещастен случай, а не самоубийство.
— Струва ми се твърде странно — заяви съдия-следователят, — че лекарят, който пръв е прегледал тялото, не се яви изобщо. Би трябвало да вземат името и адреса му на място. Не е редно да се постъпва така.
Скрито се усмихнах. Имах си своя собствена теория по отношение на лекаря. И за да я изложа, реших в най-скоро време да отида в Скотланд Ярд.
Но следващото утро донесе изненада. Семейство Флеминг получаваха Дейли Бъджет и хората от вестника явно бяха попаднали на нещо съвсем по техен вкус:
Зачетох нетърпеливо.
Вчера в Мил Хаус, Марлоу, бе направено сензационно разкритие. Мил Хаус, собственост на сър Юстас Педлър, се дава под наем необзаведена, а разпореждане за оглед на къщата е било открито в джоба на мъжа, за когото първоначално се смяташе, че се е самоубил, като се хвърлил върху релсите под напрежение в станцията на метрото при Хайд Парк Корнър. В една от стаите на втория етаж в Мил Хаус вчера бе открито тялото на удушена красива млада жена. Предполага се, че е чужденка, но до този момент самоличността й не е установена. Разполагаме със сведения, че полицията е попаднала на следа. Сър Юстас Педлър, собственикът на Мил Хаус, прекарва зимните месеци на Ривиерата.