— Точно според плана — тихо каза той. — Ама че аматьори — приискало им се да мерят сили с професионалисти.
— Какво значи това? — дрезгаво извика Хари.
— Това значи, че влезе в капана ми — казал паякът на мухата — заяви шеговито сър Юстас. — Скъпи ми Рейбърн, никак не ви върви.
— Нали каза, че мога спокойно да дойда, Ан?
— Не я упреквайте, скъпи ми друже. Онази бележка беше написана под моя диктовка и дамата нямаше никакъв избор. Щеше да бъде по-разумно от нейна страна да не я пише, но тогава не й споменах това. Вие сте изпълнили нейните указания, отишли сте в магазина за сувенири, превели са ви през тайния проход от задната стая — и сте се озовали в ръцете на враговете си!
Хари погледна към мен. Разбрах погледа му и се преместих по-близо до сър Юстас.
— Да — промърмори той, — определено не ви върви! Това е — чакай да помисля — третата ни среща.
— Прав сте — каза Хари. — Това е третата среща. Два пъти успяхте да ме победите — но нима не сте чували, че на третия път късметът се обръща. Сега е мой ред — дръжте го на мушка, Ан.
Аз бях напълно готова. Извадих светкавично пистолета от чорапа си и го допрях до главата му. Двамата мъже, които пазеха Хари, скочиха напред, но гласът му ги спря.
— Още една крачка — и той е мъртъв! Ако приближат още, Ан, натисни спусъка — не се колебай!
— Няма — бодро отвърнах аз. — Въпреки това доста ме е страх да го натисна.
Мисля, че и сър Юстас споделяше страховете ми. Той определено се тресеше като желе.
— Останете по местата си — заповяда той и двамата мъже покорно спряха.
— Кажете им да излязат от стаята — каза Хари.
Сър Юстас им нареди. Хората му излязоха един по един и Хари залости вратата след тях.
— Сега можем да поговорим — мрачно заяви той и като прекоси стаята, взе револвера от ръката ми.
Сър Юстас въздъхна облекчено и изтри челото си с кърпичка.
— В невероятно лоша форма съм — отбеляза той. — Мисля, че страдам от слабо сърце. Радвам се, че този револвер вече се намира във вещи ръце. Нямах никакво доверие на мис Ан, докато го държеше. Е, млади ми приятелю, както вие казвате, сега можем да поговорим. Няма да скрия, че ме заварихте неподготвен. Нямам представа откъде, по дяволите, се взе този револвер! Багажът на момичето беше претърсен, когато тя пристигна. Преди малко не беше у вас, нали?
— У мен беше — отговорих аз. — Беше в чорапа ми.
— Странни същества са това жените. Трябваше да ги изуча по-задълбочено — тъжно рече сър Юстас. — Чудя се дали Паджет би се досетил за това?
Хари почука рязко по масата.
— Не се правете на глупак. Ако не бяха посивелите ви коси, щях да ви изхвърля през прозореца. Проклет негодник! Посивели или не, аз…
Той направи няколко крачки, при което сър Юстас чевръсто заобиколи масата и застана зад нея.
— Младите хора са толкова буйни — укорително каза той. — Като не са в състояние да използват мозъка си, разчитат единствено на своите мускули. Нека поговорим разумно. В момента имате надмощие. Но това положение няма да продължи дълго. Къщата е пълна с мои хора. Нямате никаква надежда — те са много повече от вас. Моментното ви превъзходство бе случайно постигнато…
— Така ли?
Нещо в гласа на Хари, някаква мрачна шеговитост, изглежда привлече вниманието на сър Юстас. Той втренчи поглед в него.
— Така ли? — повтори Хари. — Седнете сър Юстас и чуйте какво ще ви кажа. — Като не преставаше да го държи под прицел, той продължи. — Този път картите не са на ваша страна. Като начало, чуйте това.
Това беше приглушено блъскане по вратата долу. Чуваха се викове, ругатни, а след това се разнесоха изстрели. Сър Юстас пребледня.
— Какво е това?
— Рейс — и неговите хора. Вие не знаехте, нали, сър Юстас, че ние с Ан имахме уговорка как да разберем дали съобщенията от единия до другия са истински? Телеграмите трябваше да бъдат подписани „Анди“, а в писмата думата „и“ някъде трябваше да бъде зачеркната. Ан знаеше, че вашата телеграма е фалшива. Тя дойде тук по собствено желание, нарочно влезе в клопката, като се надяваше, че ще успее да ви вкара в собствения ви капан. Преди да тръгне от Кимбърли, тя изпрати телеграми на мен и на Рейс. Мисис Блеър поддържаше връзка с нас през цялото време. Аз получих писмото, написано под ваша диктовка и то беше точно такова, каквото очаквах. Вече бях обсъдил с Рейс възможността за таен проход, който да извежда от магазина за сувенири, а той беше открил мястото, където се намираше изходът.