Онзи ден разопаковах някакви консервени кутии, които бяха увити в страници от стари броеве на Дейли Бъджет и неочаквано попаднах на думите. „Мъжът с кафевия костюм“. Стори ми се толкова отдавна! Аз, разбира се, бях прекъснала връзките си с Дейли Бъджет преди доста време — по-скоро по мое, отколкото по тяхно желание. „Моята романтична рубрика“ получи голяма известност. Синът ми се припича на слънце и рита с крачка във въздуха. Ето ви един „мъж с кафяв костюм“, ако ви трябва. Той носи колкото се може по-малко дрехи по себе си, което е най-подходящото облекло за Африка и е кафяв като кафено зрънце. Непрестанно рови в пръста. Мисля, че се е метнал на татко. Ще бъде обзет от същата мания за глина от Плиоцена.
Когато се роди, Сюзън ми изпрати телеграма:
Поздравления и любов на най-новия пришълец на острова на Безумците. Каква е главата му — долихоцефална или брахицефална?
Не можех да позволя на Сюзън да й се размине току-тъй. Изпратих й отговор от една дума, пестелив и точен:
Платицефална.