Даина Чавиано
Мъжът, жената и гладът
Тайните на Хавана #3
На Хилдегард1 по случай деветстотингодишнината от рождението й.
За да се унищожат народите […], най-напред им отнемат паметта. Унищожават книгите им, културата им, историята им. И някой друг им написва други книги, дава им друга култура и им измисля друга История. После народът започва постепенно да забравя какъв е и какъв е бил. Светът около него го забравя още по-бързо.
Благодарности
… На Мануел Морено Фрахиналс, защото лекциите му, които чух, когато още живеех на острова, ме подтикнаха да проуча скритата история на Куба — онази, която никога не ни преподаваха в училище; на архитект Беатрис Масо, съпругата му, за споделените с мен книги и съвети; на Есперанса Браво де Барона и Гладис Рамос от университета в Маями за помощта, която ми оказаха в издирването на данни от минали епохи; на изследователката Маделин Камара за нейните ценни предложения и въодушевена критика; на родителите ми, защото дори от разстояние все така ме подкрепят и насърчават.
Прелюдия
Тя не го знае, но съвсем скоро животът й ще се промени, като в онези телевизионни сериали, в които случайностите сякаш се съюзяват против героинята. С тази разлика, че тя не е действащо лице от телевизионен сериал и не е сигурно, че в края провидението ще се намеси под формата на Deus ех machina3 и ще промени съдбата й.
Върви, погълната от спомена за нещо, което се е случило преди няколко дни. Смята, че това събитие е променило живота й, но се лъже. Това, което наистина ще го промени, предстои да се случи. Сега крачи по булеварда, наслаждавайки се на бриза, който гали бедрата й и прониква през коприненото й бельо. Тропическият вятър е демон, който преследва жените в Карибите, и на нея това мълчаливо задиряне й харесва. Върви, полюшвайки ханша си, и примира от удоволствие, възбудена от дръзкия полъх на пасатите.
Коприненото бельо е един от подаръците, които е събирала с цената на всичко; разкошно парче тъкан, която би предизвикала завистта на всяка жена, защото в родината й никоя не може да мечтае за подобен лукс, освен ако не й го изпрати роднина от чужбина или не го получи от някой приятел турист… Тя няма роднини в чужбина, но сега не мисли за това. Щастлива е от усещането, че е добре облечена и най-вече добре нахранена — истинско разточителство в един беден и съсипан град.
В момента не изпитва тревога. Може би, ако предполагаше какво ще се случи, щеше да се върне обратно. Знае, че вече е близо до мястото, и ускорява крачка, когато си спомня кой я чака. Приближава се — доверчива и ухаеща — към единственото място в града, което би трябвало да отбягва.
Първа част
Мъж и жена ги създаде
1.
Братле, колко време мина… Спомням си как ходехме на моста на Кубаналеко да гледаме момичетата на плажа. Бяхме още хлапета. Какъв кеф беше. Още се чудя как завърших гимназия. Баща ми щеше да получи удар, когато му казах да забрави за университета и за лекарската кариера. Къде ти, човече! Нямаше да издържа на това напрежение. Освен това винаги съм си падал по рисуването. Да не ти разправям какъв джангър се вдигна. Представи си — син художник. Баща ми ругаеше наляво и надясно из апартамента, а майка ми тичаше след него и затваряше прозорците, за да не чуят съседите. Страхотна сценка. По това време в квартала е адски шумно, но тогава се възцари пълна тишина. Предполагам, че всички са стояли със залепени на стената уши, за да чуят скандала. При все това си струваше. Ако не бях учил рисуване, сега щях да бачкам по дванайсет часа на ден в пълна с хлебарки болница за няколко жалки песо, които за нищо не стигат. Освен това исках да се забавлявам и да имам време за нимфите… Спомняш ли си? „Стар недъгав сатир, който нимфите дебнеш…“4 Уверявам те, че няма по-подходящо място да свалиш някоя готина мацка от едно училище по изкуство. Ако знаех, че нищо от това няма да се повтори, щях да му се насладя двойно… Животът обаче ти погажда какви ли не номера. Учиш като вол, работиш като глупак и когато мислиш, че вече можеш да се кефиш истински, появява се нещо, което ти скапва живота. Разбира се, в моя случай не беше само едно, а цял куп неща, но главното беше Клаудия. Започнахме да движим заедно, когато следвах изобразително изкуство. Или по-скоро я видях за първи път през онзи период. В действителност станахме гаджета, след като ме изхвърлиха от училището заради онзи скандал с памфлета. Изгониха много хора, но ще ти разкажа тази история друг път… Сега само Клаудия ми е в главата. За първи път срещах момиче като нея — беше адски странна. Затова хлътнах. Влюбих се до уши. Ако не беше такава, може би щях да преспя с нея два пъти и после да се чупя. Но не. Взех, че се увлякох по най-странното момиче, което съм срещал. Мисля, че ме хвана с нещо. Сигурно ми е направила някоя магия. Не че съм я заварвал да върши нещо подозрително; никога не съм я виждал да се занимава с магии, но в тази страна човек може да очаква всичко от жените. Казвам ти го от собствен опит: не вярвай на никоя, колкото и университетски дипломи да има. Беше учила много — много история на изкуството и много марксизъм, но беше по-голяма спиритистка и от Алан Кардек. Уверявам те. Постоянно виждаше неща, които никой друг не виждаше… Не, не беше луда, нито истерична. Беше идеалната жена — дама в салона, кралица в кухнята и курва в леглото. И казвам курва с обич, в хубавия смисъл на думата. Беше от онези курви, които те размекват, защото са толкова наивни, че вярват на всичко, което им кажеш, но не защото са тъпи, а защото са благородни. Освен това можех да разговарям за всичко с нея. А когато кажеше нещо, то винаги се случваше. Беше ходещ хороскоп. Уверявам те, брат, идеалната жена… Дали е била девствена, когато я срещнах? Да не си луд? Тя не се занимаваше с такива глупости. Задръж за себе си девствениците — създават само главоболия. И колкото са по на години, толкова по-лошо. Травмират те, предявяват изисквания, отговорности и накрая свършваш при някой психиатър. Къде ти! Тези неща не са за мен… Е, другите също създават проблеми, но в друг смисъл. Приятел, какво да ти кажа? Всички ти усложняват живота, въпреки че, да си призная, Клаудия е на първо място. Страхотни главоболия си създадох с това момиче!… Добре, ще ти разкажа на части. Трябва обаче да започна от началото, защото вече ти казах, че не беше обикновена мацка, а за да обясня защо, се иска време. Кафе? Няма да ми дойде зле. Мисля, че на две пресечки от тук има заведение.
1
Света Хилдегард от Бинген, наричана още Рейнската сибила (1098–1179) — немска абатиса, монахиня, пророчица, писателка и композиторка от епохата на Средновековието; дълго време е била почитана като светица, но официално е канонизирана от папа Бенедикт XVI през 2012 г. — Б.пр.