— Какво донесе? — Нубия се приближи до масата, където приятелката й вече изваждаше пакетите от торбата.
— Ориз. Дадоха ми само половината от миналата дажба, защото този месец още не са го получили. Това е твоят. Донесох също кафе, олио и яйца.
— Толкова малко олио?
— И трябва да стигне за целия месец.
— Шест яйца?
— За половин месец. Захарта не е пристигнала, казаха, че ще закъснее — извади още три пакета. — Купих връзка чесън и половин килограм фасул от пазара.
— Донесе ли месото?
— Четвърт свинско, което един селянин ми продаде на черно… Дължа ти шейсет песо. Накрая платих с твоите пари.
— Не ставай глупава, вече ти казах, че всичко днес е от мен. Хайде да сготвим нещо, защото умирам от глад.
Заизважда тенджерите, докато приятелката й я гледаше — беше твърде изтощена, за да й помогне.
— А с работата какво става? — попита Нубия от ъгъла, където се намираше импровизираната кухня.
— Нищо.
— Не можеш да продължаваш така. Не можеш да се надяваш на нормална работа. Защо не потърсиш нещо друго?
— Какво например?
— Не знам. Хората все измислят нещо — отварят нелегално заведение, частен ресторант, продават храна на улицата или откриват работилница.
— Ти си луда, Нубия. С какво разполагам, за да направя каквото и да е от тези неща? Първо, тук няма място дори за една маса. Второ, за да продавам храна, трябва да имам връзки с човек, който може да я открадне от някой дипло9 или склад. А това за работилницата… не съм техник, не разбирам нищо от ремонт на ютии или телевизори.
— Говоря за шивашка работилница, глупаче. Бродиране на бебешки дрехи, плетене…
— Та аз на сина си не можах да ушия, какво остава за други.
— Ще те науча.
— Остави, по-добре да превеждам.
Нубия я изгледа с известна досада, после се обърна към котлона, за да осоли месото. Още не беше навършила трийсет години, но вече изглеждаше на повече.
— Не знам как живееш — измърмори тя. — С това, което ти плащат за тези два-три превода месечно…
— Добре, че и тях имам.
Нубия знаеше, че приятелката й преживява благодарение на помощта на един тайнствен благодетел, когото тя не познаваше лично. Той й пращаше текстовете, които получаваше от едно издателство. Приятелката й ги превеждаше вкъщи, после му ги връщаше, а той ги предаваше на издателството, все едно че са негови; получаваше чека и след като го осребряваше, даваше парите на момичето. Изглежда, благодетелят й, който и да беше той, не се нуждаеше особено от тези преводи. Нубия бе успяла да провери, че той работи в музей или нещо подобно и преводите са странична дейност за него. Когато нямаше време или спешна нужда от пари, даваше преводите на приятелката й. Това обаче не й осигуряваше сигурен доход и много пъти Нубия й се бе притичвала на помощ, както бе направила и в този ден.
Миризмата на пържен чесън изпълни стаята. Оризът вече вреше във водата, без много сол, за да я пестят. Мавърката усети как устата й се пълни със слюнка от аромата на свинско, който вече се разнасяше из стаята. През последните седмици беше живяла само с ориз и хляб; няколко пъти успя да купи малко фасул. Когато Нубия научи, се развика, даде й пари и я изпрати на селския пазар.
— Така и не ми каза как завърши онова излизане.
— Кое?
— Вечерта, когато ме помоли да гледам Дависито, защото отиваше в „Тропикана“.
Мавърката си спомняше онази вечер, но не защото шоуто в кабарето беше нещо особено, нито защото отиването в „Тропикана“ се беше превърнало в истинско събитие за кубинците без долари като нея, а защото тогава за последен път яде месо.
— Пълен провал.
— Как ти се сториха приятелите на Сиси?
— Можеш да си представиш. Ходи с един месар, когото само като видиш, ще повърнеш.
— Е, когато човек се захване с този занаят, не може да подбира много.
— Всъщност не знам дали да я съжалявам, или да й се ядосвам. Понякога ми се иска да я раздрусам хубавичко, задето се държи като проститутка. Но после, като си спомня каква беше като малка, сърцето ми се свива.
Нубия й направи мълчалив знак. Момчето беше заспало сред избелелите дървени кубчета. Майка му започна да ги прибира, като добави по-тихо:
— Накрая не знам какво да й кажа.
Нубия се опита да отклони разговора от неприятната тема:
— А как беше партньорът ти?