6.
Още беше млада, но тълпата от остригани до кожа момичета и от момчета с коса на опашка и с обици на ушите й подсказваше, че нейното поколение е изместено от друго, чийто начин на мислене й беше толкова чужд, колкото и външният им вид. За миг се почувства стара, но това усещане се разсея, когато Хилберто й прошепна:
— Тук има две места.
След два месеца ухажване Мавърката най-после беше приела поканата му. Тази нощ в Националния театър завършваше цикълът от рокконцерти, продължил няколко последователни съботи. Билетите се разпродадоха като топъл хляб, но Хилберто подкупи една служителка в театъра чрез нейна роднина, която пазаруваше от месарницата му, и се снабди с билетите срещу четири филета.
Погледна крадешком девойката — изглеждаше много поотпусната. Дали заради полумрака в залата, дали заради събраното множество, или заради културната значимост на събитието, но наистина имаше странно спокоен вид.
В залата настана лека суматоха, когато светлините започнаха да гаснат. Онези, които стояха прави, изтичаха да седнат на свободните места. Водопадът от звуци изпълни въздуха. Ошоси, оришата на лова, изскочи сред публиката. Трескавият ритъм на рока се опитваше да следва гласа на певеца, който имитираше възкресените древни песни на черните роби. Беше език, който малцина можеха да говорят, но всички разбираха със сърцето си. Там беше душата на последните поколения, към които принадлежаха Мавърката и Хилберто и останалите младежи, едва потискащи желанието си да скочат и да затанцуват по пътеките. Беше първична и възвишена като черен ангел музика. Младежите бяха възхитени, защото не ставаше дума за познати ритми — не беше нито румба, нито сон, нито конта, нито гуагуанко, нито онази странна симбиоза от кубински ритми, които някой бе нарекъл салса. Също не се опитваше да имитира чуждестранния рок, който сякаш беше еднакъв навсякъде. Този ритъм излъчваше магия. Беше съкровище, което се бе зародило там и някой ден щеше да се освободи от затвора си и да удиви останалия свят, както винаги се беше случвало с африканските мелодии, когато преминаваха през тайнствения филтър на острова. Подобно на млади магьосници в тайна лаборатория музикантите бяха постигнали онова, което изглеждаше невъзможно — да смесят рока и джаза с древната музика на робите, която бе запазила девствеността си в продължение на векове… Афрокубински рок — това беше простичкият наслов на хармоничната катедрала, където барабаните бата и електронният синтетизатор се сливаха с песните йоруба.