Мнозина припадаха по средата на опашката — от глад, от жажда или от дългите часове на чакане под яростното слънце. И точно оттук започваше разказът на Нубия.
Един ден някой казал, че на няколко пресечки оттам някакъв мъж продавал хляб с бифтек на относително умерена цена. Веднага неколцина души от опашката се мобилизирали. Отишли на посочения адрес — като предварително обяснили на чакащите след тях, че няма да се бавят — и се върнали със съответните пакети, което накарало онези след тях да направят същото. Бифтекът доста трудно се дъвчел, особено заради жилите, които оставали между зъбите; може би — предположили някои — защото ставало дума за нискокачествен продукт, шкартиран от преработвателното предприятие.
— След петнайсет дни арестуваха мъжа — каза Нубия, докато местеше вентилатора, за да разхлади детето. — Но не можаха да го обвинят в престъпление срещу държавата, защото се установило, че между филиите е нямало месо, а парчета от бърсалка за под. Наложило се да го обвинят в „измама“.
— Но как може да се сбърка парцал с бифтек? Това е невъзможно!
— Ти само виж моя бифтек от грейпфрут.
Нубия се доближи до малката печка.
— Погледни, това са грейпфрутите, които купих от китаеца… Всъщност корите — тя й ги показа. — Сварих ги малко, за да омекнат. Сега ще ги поръся с много лимон и с малко оцет, за да им отнема горчивината, ще ги изпържа в олио и готово.
— Извинявай, Нубия, но това сигурно има ужасен вкус.
— Не се оплаквай, за да не ти сервирам парцал.
— Още не си ми казала какво е направил онзи тип, за да накара хората да му повярват.
— Не е било много трудно. Месото, което ни продават, не се различава много от бърсалка. Има жили и е нарязано на тънки парчета.
— Но вкусът…
— А, формата и съдържанието. Маркс сигурно щеше да е щастлив да живее на това място. Щеше да открие нови философски противоречия, за да разшири теориите си за историческия материализъм.
— Нубия, не ставай лоша.
— Добре — тя постави една от корите във врящото олио. — Сега ще ти обясня…
И Мавърката чу прехласната тази приказка от „Хиляда и една нощ“.
Първото условие е да имаш душа на артист. Трябва да знаеш как да нарежеш бърсалката по такъв начин, че да прилича на филе: с неравномерни краища, наподобяващи бреговете на някоя страна. Най-добрите контури са онези, които са много неравни, като на Великобритания или Скандинавския полуостров. За да се постигне това, се изискват известни географски познания, поради което е препоръчително човекът, приготвящ ястието, да притежава някаква обща култура. По този начин видът на предполагаемата храна ще добие необходимата визуална изтънченост, която случаят изисква.
След като се постигне желаният ефект, парчето се сварява, за да омекне, и се оставя два-три дни в смес от оцет и лимон, за да придобие кисел вкус, предназначен да измами небцето. Добре е да се добавят чесън и лук в момента на пърженето — това придава неповторим привкус.
Не е препоръчително да се сервира отделно. Най-добре е да се скрие между две филии хляб съгласно рецептата, измислена от непознатия майстор. Хлябът е необходим по две причини. На първо място, защото допълнителният вкус на нещо, което наистина е храна, ще засили илюзията за вкус. И на второ място, защото двете филии хляб ще създадат необходимата бариера, която ще попречи на окото — което се мами по-трудно от небцето — да различи мистификацията.
Това ястие — достойно да попадне в Гинес заради големия брой хора, които е успяло да измами — не е обаче единственото сред групата твърде оригинални рецепти, появили се на острова в края на XX век.
Друго голямо изобретение е пикадильо24 от бананови кори. Тук още веднъж се проявява геният на кубинеца, способен да преобрази отпадъците от тропически плодове в рециклирана храна; похвално усърдие, което за съжаление още не е получило подобаващо признание от страна на световните екологични организации.
Рецептата за готвене на това растително пикадильо е следната: вземат се няколко кори от зелен банан, от сорта, който на острова наричат „мъжки банан“ (от него се приготвят прекрасните пържени банани), за разлика от плода банан, който се яде суров. Обелките, които преди се изхвърляха, сега представляват нов продукт, предизвикал революция в кубинската диета. Първо се попарват във вряща вода, за да омекнат. После се мелят, все едно че са месо. Получената маса се подправя с чесън и лимон и се готви с обилно количество доматена паста (ако има такава), която ще й придаде необходимия червеникав цвят, за да създаде илюзията, че става дума за пикадильо или мляно месо. За разлика от бифтека от бърсалка, пикадильото от бананови кори може да се сервира открито, евентуално с гарнитура от ориз (в случай че има) или с някакъв зеленчук (в още по-трудния случай да се намери такъв).